Свои деца нямам, но имам вече опит.Помагам на по малки и по големи, по причини който с оглед на топика е излишно да описвам.Само ще спомена, че аз съм пожелал да помогна и никой не е бил разочарован досега.

Та-да се приема, че детето е мързеливо и глупаво е глупав подход.Естествено че то иска само да играе, нали това е детския свят в крайна сметка.Естествено е и да не може да разпредели само времето си за учене и игра, просто защото от ученето реално не изпитва удоволствие, нужда и няма интерес.
Трябва да се тръгне от интереса, а когато интереса се създаде детето само ще изпитва нужда, а и удоволствие от учене.

И това не е никак трудно-един необременен разговор върху материалите от училище, понякога е достатъчен, ако не-ами съвременните технологии могат да бъдат адски полезни и да улеснят много задачката.Ще дам пример с история, че нали тя ми е слабост-детето има урок за Златния век на Симеон.Един разговор, малко украса на който и повече детайлност могат направо да го запалят по историята...Просто накарайте въображението на детското мозъче да заработи.В крайна сметка, ако помните игрите си от детството ще се сетите че това е един отделен свят, далеч от действителноста, където героите са добри и лоши и така нататък.Впрочем и това е добър метод-седнете и разиграйте с детенцето истински исторически събития, симеоновия век, битки от българската история... Вкарайте малко география...

Заедно с четенето се подобряват и познанията за български език, та нещата са малко навързани.

Нямам време, иначе мога да дам идеи и за другите предмети...


Елате повече!