Re: бележникът на сина ми / Общества / Непрофесионални / Родители и деца

Все по-често чувам от другите родители това, което и Атинянката казва - "на времето с мен никой не се е занимавал, а бях отличничка".
Една от причините, според мен, е лошата дисциплина в час.
Напр. аз почти всичко запомнях още в час. Да не мислите, че собоено ми се е слушало, моля? Ни най-малко. Обаче изобщо не ни даваха да шавнем и щеш, не щеш - слушаш. А сега момиче в 5кл. се учудва защо г-жата му се скарала, след като то и показало среден пръст!

Друго. Сигурно ви се е случвало да говорите с децата си по тел. през междучасията им. Нищо не се чува, нали? Зверилник! Крясъци, викове. Скосявам си нервите, докато се чуем и разберем, а представяте ли си тези деца колко агресия акумулират, дори и да са божи кравички и самите те да не участват в крясъците. Е, пак ще направя съпоставка с "едно време", колкото и тъпо да звучи. Тогава имаше дежурни учители, които НАИСТИНА дежуреха и дебнеха да не се крещи и тича по коридорите.

Атинянке, за съжаление малко са децата (по мои скромни наблюдения), които оставени сами и то в ранните класове, се справят добре. Все трябва да им стои човек на главата. Може би сега има повече изкушения, знам ли. Обаче без надзор и проверка не става.
И не знам. Понякога в различна последователност ме е яд на учителите, понякога на мен, понякога на дъщеря ми. А може би проблемът е, че не действаме в екип.

Не се ядосвай сега за бележника. Станалото-станало. Оценките вече няма как да се оправят. Радвай се, че това е станало във втори клас. За догодина ще си знаеш - повече контрол и наглеждане. За хубаво е станало. Не си прави харакири, пий хапчетата на д-р Тошков.