Моите синове са още при мен - на 14 и 11г. са. Но аз и сестра ми сме далеч от нашите родители, както и една от друга. Това не пречи да сме много близки. Да, липсват ми много. Никак не се справям. Просто се опитвам да не мисля за тях или пък да мисля философски (леле!). Имам си всичко, но липсата на любими хора винаги си е липса. Когато ми стане много мъчно просто се обаждам по телефона и казвам "обичам те". Как ти се струва?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите