Аз, вероятно съм някъде на твоите години, макар че детето ми от скоро е на детска градина. И да ти кажа, това с порастване й, или по-точно отделянето й от мен съм почнала да го изживявам с наближаване на термина ми за раждането й! Като дойде време да замине и тя от мен далече просто не знам как ще се настроя на ежедневието без нея. Не, че я обсебвам с внимание и грижи - дори напротив - все гледам да я стимулирам към самостоятелност, както и мен са ме учили от малка. ... Като чета образното пресъздаване на думите на твоята дъщеря към теб по телефона и ще ми се ние да не стигаме до там. Ама знам ли и на мен какво ми се пише?... Май затова големите деца като се отделя от родителите си и последните почват да мечтаят за внуци... Мислила съм за това. И много ме е дразнило и мен като взеха да ме ръчка да съм се женила и внуци да давам и прочие да ми се месят в живота. Та сега и като гледам от страната на родител дето същото го чака стигнала съм до една друга идея - Осиновяването. Мисля по нея в перспектива и с всичките проблеми, промени, въздейстия, отношения и т.н и т.н до където могат да ми стигнат мислите на варианти и ситуации.
Децата, родните, са си твои пожизнено и каквито отношения взаимно си изградите такива ще бъдат. Това другото, доведеното от вън, прието за свое, прието за брат/сестра би могло да бъде нещо страхотно едновременно за него и за семейството ти.

Ей такива генерални неща на мен ми човъркат мислите за моя живот в перспектива.
Поздрави!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите