И родителите са хора, и те грешат, нервират се, стресират се, страхуват се... И често, много често стресът от ежедневието го пренасят върху най-близките си, в случая се е "стоварило" върху дъщерята. Цяло чудо е, че чак на 17 г. разбираш това. Или просто имаш родители, които до сега са се опитвали да запазят всички детски илюзии, да не те трвожат излишно и да внушават оптимизъм за твоето бъдеще. Е, релаността трудно с епокрива от желанията. но във всеки случай всеки обикновен родител желае най-доброто за децата си и затова са ти обещавали добро образование и други красиви неща. Имам две момчета, 11 и 13 г., и често им казвам от най-малка възраст, когато се налага да ги науча на дисциплина: "аз не изисквам и не очаквам да ме обичате, аз съм ви родител, не приятелка, спазвайте дистанция". Много от детските им илюзии съм "спестила", виждали са ме искрено разгневена или щастлива, имаме отношение като равен с равен, но кой знае дали това е добре за тях. Сега трудно мога да им "нареждам" каквото и да било, мога, ако мога въобще да се опитвам да ги убеждавам в "моите" истини, а най-често стоя зад гърба им, докато те откриват своите истини... Ако имах дъщеря, не знам дали щях да имам такова твърдо отношение. Друго си е... Хубавото е, че скандалите в смейството минават и заминават, а децата порастват и рано или късно надминават родителите си. Децата рано или късно стават по-силни от родителите си и осъзнават, че те са на ред да бъдат великодушни и по-отстъпчивите. Е, време е било и за теб да станеш по-силна, да разбереш, че родителите могат да бъдат също слаби и да очакват да започнеш да правиш компромиси и отстъпки спрямо тях, да поскриваш истината, за да не ги тревожиш, така както те са пазили тайната за Дядо Коледа в твоето детство. Какво да се прави, родителите остаряваме и постепенно ставаме нетърпеливи, капризни и избухливи като деца Какво тук значи някаква си житейска мъдрост, като трудно започваме да владеем емоциите и нервите си Продължавай да обичаш семейството и по-често им го показвай, пък може да ги понаучиш да бъдат по-искрени с теб, не си вече онова малко момиче. Човек се учи, докато е жив. На слука!