и аз така...

Имали сме подобни караници с майка ми на времето, казвали сме си и тежки думи. Майка ми е все още и много си се обичаме... особено когато гледаме на събитията с 17 годишна дистанция и помежду ни има 400 км разстояние :)

Мисля, че е нормално една пораснала дъщеря и една майка, губеща вече контрол над всичко в къщата да се посдърпват от време на време... по женски.

Колкото до извиненията - ако се чувства права и е убедена, че е права - извинението ще е лицемерие. Това важи и за двете - не са длъжни нито да се погаждат, нито да са на една позиция винаги.

Колкото до печеленето на уважение и равноправие - ами не е задължително да се изнесеш от къщи, че да се почувстваш равен на родителите си. Поемането на част от сметките примерно (ако работиш) и част от задълженията (но уточнете предварително какво точно ще е... да не остане незабелязано) - също ще свърши добра работа.
Ако до пълнолетието не вдянат, че момичето им вече е голямо и може да има собствено мнение, което да отстоява... поне ще има навици за самостоятелен живот, като се изнесе от къщи и няма да й тежи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите