|
Не търся отговори ..
Искам място където мога да говоря и някой да ме чуе, без значение дали ще ме приеме или не.
На пръв поглед идеалното семейство
да кажем 11 години съзнателно мислене, че имаш идеалното семейство.
Днес на 17 години след безброй предчувствия, че семейството ще ме предаде ..всичко се сбъдна.
Всъщносъ моето семейство не е било толкова идеално.
Майка ми не е толкова психолог колкото го раздава, не съм слабостта на баща ми и нямам брат като брат.
Ако майка ми беше толкова психолог и толкова ,,приятелката" колкото се пишеше до сега щеше да разбере, че зад агресията ми има нещо.
А тя не ме попита ..предпочете да постъпи като властния родител, ядосан на детето си и решил да покаже КОЙ Е ПО-ГОЛЕМИЯ ТУК.
Била съм я обидила на син, майка, съпруг...
Просто си ми го ..каза - аз вече не съм най-малкото и обичано дете вкъщи.
Изобщо дете ли съм?
Пука ми за наказанията които се очертават до 18та ми година..
Аз я предопредих, че след заплахите й, че ще си нося последствията и тя ще си понесе неините.
Още повече се ядоса..
Знаех си, че нашето много хубаво семейство няма да излезне толкова хубаво в действителност..
И тя пак реши да тресни вратата след себе си без да попита ЗАЩО?
Но аз си отговарям...защото е по-лесно да съдиш, да крещиш без да изслушваш, да заповядваш, да мачкаш.
Всеедно не й помагам
Всичко което искаше от мен го има..отличен успех ..хвлабите на всичките й приятелки...
И накрая само защото съм реагирала бурно -МАЙНАТА ТИ.
По-лошото е ,че мисля да се изнеса от нас ...
има къде да отида..приятелка , приятел ,но знам, че ще ме потърсят.
А може би така е по-добре..от сега да се махна и да свикна сама ...без "идеалното " ми семейство
Ще се хвана някъде на работа за половин ден ..взимам стипендия ..приятелят ми също ще ми помага..
Може би това искат.
А аз определено се чувствам както никога до сега "тясно" вкъщи.
Не съм осъзнавала какво правя.
Никога не ги осъдих, че заради грешките им отидох да уча и живея в мизерен квартал ..
Не ги осъдих Никога, че имало моменти в които съм ходила с 1лв на у-ще
Не ги осъдих Нигкога, че не ми дадоха старта, който бяха обещали..
От 12 годишна си казах, че ще се Справя и ще ги обичам въпреки всичко..
Била съм неблагодарна.. защо?
За това ,че съм се развикала..това ли ме прави не благодарна ?
Развика се, да не съм я заплашвала като й казах, че ще си носи последвията..
Хем я е страх да постъпи така хем тъпче..
Да тъпче
Няма да оставя обучението си и наистина ще постигна всичко, което искам, защото мога ..
Вярно, че няма да е без тяхната помощ,но нали си имат СИН...
Ми да ...нека да видим как ще кандидатства тази година с 4 ..без уроци без мерак да учи ..
Да видим перфектния син, който толкова много брани.
Нямах нищо против брат си до днес докато не разбрах, че той е говорил против мен пред тях снощи
Пък не е било един или два пъти когато е казвал, че предпочита да не съм се раждала..
Аз ги обичам и 3мата ...но те не са това, което бяха в детските ми мечти.
Обещавам, че никога няма да предам децата си ..
че никога няма да застана срещу тях ,а ще питам ЗАЩО?
Обещавам, че винаги ще съм там и няма да деля децата си на кофти и добро ..
Ах ..това 6-то чувство
Мислих семейството си за друго ..
|
Мислих семейството ми за друго..
