Колко е голяма дъщеричката ти?
Ами ангажирането, за което говориш. Ние нямаме баба и дядо наблизо, аз се чудя, кой ще я прибира от училище като тръгне, та ще търся такова със занималня. Не мога да си представя, като и другото ни детенце (дай боже всичко да е наред с раждането), та като и то тръгне на градина и ако и двете ходят на такива пет-шест занимания, та аз трябва да наема някой да ги води насам-натам, а мама и тати дупе да им яко, ще трябва да бачкат до полуда да плащат на тоя. Не това обаче толкова ме притеснява, страхувам се от психическо пренатоварване за дечицата. Знам, че сега изискванията на средата са по-различни от моето време, но помня, че и аз и приятелката ми се отказахме, аз от цигулката, тя от спортната гимнастика, за да можем да си играем повечко. Ето, за това говоря, къде остана времето за игра, аз едно време, като си научих уроците и търчах пред блока да играя. Вбесявах се на всякакви СИП-ове, кръжоци, помниш разните му пионерски сбирки. Освен това мога да ти кажа, че в основното ми училище приятелки ми бяха две от най-слабите ученички, чак в гимназията нещата се промениха, щото там нивото не се открояваше толкова ясно. И кво стана. И до ден денешен, тези ми приятелки от тогава са ми много близки, щото са истински хора. Пред блока също не мога да кажа, че бях заобиколена от много интелигентна компания, но иначе щях да раста като в саксия, и как щях да се оправям по-късно.
А това за класирането без частните уроци, може би е феномен! Или пък някой нещо крие! Разбира се, че има разлика в училищата, то и в д.г. аз вече го видях. Казвам само, че всичко може да се навакса, на един по зрял етап. Или може би трябва децата прекалено бързо да узряват, а аз се боря с това? Не знам...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите