Закачам се тебе, за да отговоря на всички които ме атакуваха. Първо, относно райониранто, да помня го, но родителиет ми какво напарвиха навремето, избраха най-доброто училище в квартала. Това да, ама да пусна едно 7 г. дете в другия край на града, само защото всички са пощурели по това училище, това не го разбирам. Та за щастие моето училище, кварталното, беше добро, но така или иначе не минах без частни уроци и курсове за кандидатстването в ЕГ. После отново уроци за ВУЗ, така че не можете да ме убедите, че само с подготовката от училището и хоп, приемат те там където искаш. Второ, за извън класните форми, не съм против тях, само изкам да кажа, че някои направо се увличат. Ако детето иска добре, ама малко трудно някои прави разлика от това, дали детето иска или само го прави, за да угоди на родителите си. Мен например ме тровеха да ходя от 6 г. на цигулка, което ненавиждах и след две години се отказах, като бягах от часовете и измислах какви ли не лъжи. Не мога да си представя, какво ли е изживял баща ми, който ме водеше с колата всеки път, щото музикалното беше далеч от нас. Проблемът не е според мен, ако едно дете на 10-12-16 години избере какво да посещава, ама да ме убеждавате, че едно 4-5-7 годишно дете знае точно... Та се чудя на такива родители, те като че ли се вманиачават в децта си, някои не ходят на работа (имам такива познати), ходят подир госпожите и само се чудят как да им угодят. Ето, например щерка ми иска да ходи на английски в д.г. не щото знае точно какво се прави там, ами защото 90% от групата ходят. Да ви призная честно, хич не ми се шеше да давам пари за 20 думи, повече исках да ходи на някакъв спорт, ама то само нар. танци и гимнастика има, та като отиде на гимнастика не и хареса и я отписах. Ама виж с английския, то бе едно реване, хленчене, ето за това говоря!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите