Ами аз не мога да разбера българите какво искат в крайна сметка - силно средно образование или лесно и повърхностно средно с високи оценки, които да пратят всяко дете в университет?

Нали ревем, че средното ни запада, че образованието в българското училище изобщо е свалило нивото си многократно за един твърде кратък период от време... Идеи да се маха Вапцаров от програмата -> рев. Маха се публицистиката на Ботев -> рев. По форумите неграмотност, фрагментирани мисли, липса на грам умение за съставяне на писмен текст -> рев.

От друга страна... Като дойде до матури... рев наобратно!
Темите били абсурдни... Материалът бил излишен... Литературата изобщо била излишна на децата, чиято сила е другаде?!... Хуманитарчетата пък с математика няма какво да се занимават...

Темата за "Мъжествената женственост на Антигона" звучи идиотски, но кани към толкова модерен и оригинален подход към литературния анализ, че единствено съм склонна да се съглася, че може би не е за 8 клас, когато се учи Антигона... Но обърни го на "литературен въпрос" и ще разбереш какво се има предвид: "Мъжествена или женска е постъпката на Антигона?" - и детето ще трябва да помисли кои черти на поведението приемаме за мъжествени, кои - за женствени, (може би и защо), и как тези различни черти се съчетават у един човек - противоречат ли си, съчетават ли се? А некоректно звучащата формулировка на темата може да се обърне в плюс на съчинението: да се използва за отправна точка, като се каже, че не "женствеността" й е мъжествена, а че женствени и мъжествени черти се съчетават в характера й, например... и ето ти тезата.
Литературната теория нарича такъв подход феминизъм. Това е философско течение, според което 4овешките характери и постъпки, мислене, мотивация, дори процеси и цели структури (напр. системи на управление, йерархични системи, обществени организации) се делят на два вида - "мъжки тип" и "женски тип". Тези два вида се идентифицират и разискването се гради около взаимоотношенията между тях (обикновено мъжкият тип е доминиращият, а женското начало в някакъв смисъл подчинено или маргинализирано).
В случая с Антигона: задължението й да се подчини на заповед може да се тълкува като мъжко качество; но тя с лекота го пренебрегва, когато заповедта засяга дълга и верността й към близък член на семейството й - брат й, а този дълг може да се интерпретира като женски. Един вид мъжете са лоялни към обществото и политическия ред и законност, а жените - към семейството и емоциите си. Антигона обаче проявява голяма смелост, като отива да се погрижи за трупа на брат си въпреки заплахата от наказание, а храбростта може също, евентуално, да се интерпретира като мъжко качество - а може и да се спори, че напротив, женската храброст, макар и от малко по-различен тип от мъжката и до голяма степен саморазрушителна, съществува и също може да извършва (нещо като) подвизи.

Та така с феминизма. Съвсем съвременна и валидна теоретична база, в която е хубаво децата да се школуват от малки (въпреки че няма да знаят, че така се казва), защото е от най-актуалните начини за разбиране не само на литературата, но и на целия свят около нас - политиката, обществото, семейството, индивида, религията, изкуството...

А планът, който ти написах, е план точно на тема, или по-коректно да го наречем с пълното му название - "литературнонаучно съчинение". Това съчинение е научен текст; поради това той следва определени правила и изисквания.
Есето, обратно, е текст, който има по-свободна форма, позволява по-гъвкави начини за нахвърляне на мисли, и точно затова е и малко по-труден жанр - защото гъвкавостта му някак изкушава към хаотичност, но ученикът не трябва да се поддава, трябва да се намери някакъв баланс между свободата на структурата и пълното "пиша си квот си искам", или "ся няма да слагам запетайки щото тва е есе нали, сичко може".

"Какво е искал да каже авторът" изобщо не е въпросът на литературната тема. Въпросът е как разбираш ти това, което авторът е казал.

a wee little girl with a can of gasoline