чакай чакай
аз съм от София, а моят случай е като нейния :)
специално с английския де
явих се ей така просто и впоследствие се оказа, че ми свърши много добра работа

иначе се готвих по-усилено по литература, защото исках да вляза културология или психология
в училище имахме СИП, който се водеше от собствения ни преподавател по литература и целта му беше да ни даде допълнителни часове по литература извън учебната програма
беше съвсем безплатен, разбира се

не съм посещавала никакви курсове, никакви уроци
от съучениците ми да имаше един-двама, които освен на този СИП, ходеха и на уроци
и някакси неудобно беше, гледаше се учителят да не разбере, че ходиш и на уроци, защото щеше да му е обидно, че не го считаш за достатъчно добър преподавател

мисля, че така трябва да бъде и днес - защото частните уроци означават, че редовният учител не си е свършил работата

например аз преди кандидатстването в гимназия отидох на няколко урока по литература, защото учителката ни до 7 клас беше много зле и така и не беше успяла да ни обясни какво е това животно "преразказ с разсъждение" и какво е още по-страшното "отговор на литературен въпрос", и ние всички се бяхме стресирали неимоверно - стоиш пред листа и просто не знаеш какво се иска да направиш... чувството е отврат, много добре си го спомням

но некадърни учители винаги е имало и предполагам, че винаги ще има :(
въпросът е да са изключение, а частните уроци да са механизъм да се компенсира това ощетяващо децата изключение, а не да се превръщат в нещо нормално и очаквано

a wee little girl with a can of gasoline