За всичко, което казваш си съвсем права - да, децата трябва да се учат да се явяват на изпити. И те се учат щат не щат като им дойде до главата.
Не съм съгласна обаче с тебе, че кандидатстудентският изпит е най-лесният. Ти просто пропускаш фактора зрелост, т.е. възрастовите особености. Ретроспективно погледнато е точно така, но след колко години го разбираме? Освен всичко друго, той е доста по-решаващ от всеки, макар и труден, и огромен, семестриален изпит. Постепенно се изгражда и студентският навик за четене - но и за това се иска технологично време, не е ли така?
Няма противоречие в мненията ни - всъщност и ти казваш същото като мен - практическите умения трябва да бъдат приоритетни в образованието, а те включват и нагласата да бъдеш изпитван, и да доказваш себе си непрекъснато, но децата трябва да бъдат научени на това по подобаващ начин. За тези неща говоря тук. Те просто трябва да бъдат добре обмислени, насочени, структурирани и да станат приоритет на обучението. Че какво може един човек завършил гимназия - практически нищо. Най-много да поназнайва някой език и то не е съвсем сигурно на какво равнище, и за какво може да бъде използван. Оттам нататък, ако не влезе във ВУЗ, ще трябва да се учи от а и б на някакъв занаят за да си изкарва хляба. Има нещо изначално объркано в цялото ни образование. Защо 99% от гимназиите станаха езикови? Имат ли подготвени учители за да бъдат такива, дават ли същите знания като ония, старите три-четири елитни гимназии? Ми то е чудесно да учиш език, абсолютно задължително е вече да са поне два, ама така ли е наистина? Ами не е, гарантирам за думите си. И още много, много кривици има. Не може да се гледат нещата само отвън, не се виждат детайлите, а те са които правят цялото...
Цялото ни средно образование, барабар с матурите, е на принципа "спасението на давещите се е дело на самите давещи се". Може би и това е една от причините да оцеляваме въпреки всичко, тренирани сме от малки ...

"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/