Мило момиче, толкова много се е изписало по темата, че може и да не стигнеш до моето писание, но аз като майка на двама тийнейджъри, които никога не са ограничавани, (поне до сега, за по нататък един Господ знае ) искам да си дам мнението.
Решението си е изцяло твое, веждата си е твоя, и обицата ща бъде ..., както и последствията (не говоря за реакцията на родителите ти), а за твоето евентуално съжаление след време и проблемите, които ще си създадеш. Дъщеря ми (сега на 19) винаги е поставяла проблемите си пред мен и пред баща си, повече за съвет, отколкото за разрешение. Отнасяли сме се и с нея и с брат и (поне така си мислим) като към възрастни хора. Разбира се има неща за които не се водят дискусии, защото тук където живеем има достатъчно забрани за тях до 21, върху които няма какво да се дискутира, просто се спазват (това облекчава донякъде майчините ми тревоги)
Преди година дъшеря ми реши, че ще си сложи обица на пъпа. Аз не одобрих, но не я спрях. Реших, че все пак е "малко зло" и ще се забелязва само когато е с по-специален тоалет, и няма да се вижда непрекъснато. Опитах се да и обясня, че това е по различно отколкото да си направиш зелена пънк прическа, или да ходиш с широки, изсулени панталони. Косата расте, дрехите се сменят, но белезите от дупки по уши, пъпове и татуировки си остават. "Перфорира" си пъпа, ние с баща и и подарихме една красива обица (исках да съм сигурна, че няма да сложи нещо, което да направи инфекция) Преди месец стигна до извода, че само тя от всичките си колежки и колеги в университета няма татуировка. Честно да си призная - сърцето ми се сви. Тя е доста амбициозно момиче, има големи цели, обикновено ги постига. Как да и обясня, че младежкият протест, изразяващ се обикновено в отрицание на традиционни ценности и модели, по-късно отшумява с годините. За съжаление президентите на големите компании, или просто ръководителите на най-желаните за работа места, не следят младежките увлечения и компаниите имат обикновено много семплия така наречен dress code. Което преведено значи какво можеш да обличаш на работното място и какво не. Е, в повечето таблици пиърсинги и татуировки не трябва да се виждат. Един съвместен обяд с дъщеря ми и колежката ми, която ходи с лепенка на глезена, всеки път, когато е с пола, разреши проблема. Заради едно моментно решение, в случая "само аз нямам такова нещо", дъщеря ми се отказа от тази идея. За сега.
Така че успех! Нека решението ти е не само емоциално. Погледни го, ако можеш и по-рационално. Сигурна съм, че си амбициозно момиче и също имаш планове за бъдещето си. Няма да го направиш просто да покажеш на родителите си, че можеш сама да взимаш решения.