Светът не се променя чак толкова бързо, колкото ВИЕ си променяте възгледите за него....... Това много ми хареса... Всъщност забелязах го чак при втория прочит, но ми хареса... Истина е! Но не отричай, че и светът последните години в България се променя твърде бързо, нещо което пречи предимно на възрастните хора... На зрелите хора исках да кажа. Безпорно е доказано, че колкото повече годинки ти се трупат толкова по-трудно възприемаш нововъведенията... И тук идва пропастта! В бързите промени станали в България за кратко време се ориентираха само младежите а вие гледате с "лошо око" на голяма част от тези "нови неща". Къси поли, разпуснати дрехи, обеци, татуировки, дълги коси, чалга, рап, рок, техно, джанки... Модата се сменя ежемесечно и е все по откачена. Много от новите неща не ми харесват и на мен, но по ненормално щеше да е ако всичко ми харесваше, но трябва да сме толератни към хората с различни виждания.
Айде по същество, че нещо мисълта ми рее из празното пространство и не иска да се подреди.
Обецата и панталона не бих ги сравнил, защото въпросни баща надали прави проблем заради парите а поради ред причини свързани с дупката на веждата... Ако момичето си беше поискало панталон сега нямаше да водим този разговор. И в крайна сметка е хубаво дрехата да се избира от този който ще я носи. И да, глада е наистина важен проблем, но ако в семейството той не съществува? Никога и винаги... понятия които се използват много често и предимно неосъзнато. За следващите няколко реда ще кажа само едно нещо... "Дързост и красота"
Хммм.... За моето шестооо... Може би не си ме разбрал а може би не съм се изразил ясно... Идеята е в това, че не можеш примерно да кажеш на едно дете, че няма да му купиш нещо, защото други деца гладуват... Нямам на предвид да се остави съвсем на произвола на съдбата... Не съм имал на предвид да не се споделят финансовите проблеми или семейните въпроси... Просто не трябва детето да се натоврва с напрежението което си получил в службата... Не трябва то да ти е виновно за проблемите с шефа или това, че някой те ограничава не трябва да води автоматично до ограничаване на свободата на детето... Казвам свобода, не "свободия" какъвто е изглежда случая с твоя познат, които или е бил прекалено разюздан или му е дадена грешна представа за живота или е просто тотален некадърник и мързел.
В крайна сметка всичко опира до диалога и не страха да се обърнеш към родителите си за всеки един проблем знаейки, че те няма веднага да ти наложат своето мнение без дори да са те изслушали. Нещо което ти стори ми се направи с момичето... Надявам се поне своите деца да изслушваш внимателно!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите