Децата освен че не са се поръчали сами, идеята с тяхната поява е да се научат да се справят с живота. И това не може да стане, ако родителите им ги отглеждат като в саксия и не дават косъм на им падне от главицата.
Не става и като им казват винаги какво решение да вземат, налагат се в избора им за всяко нещо и не им разрешават да помислят с главите си.
Една от най-основните и често срещаните грешки е, че родителите не обясняват на децата си причините, поради които ги принуждават да вземат дадено решение. Налагат се просто защото са по-възрастни, по-отговорни, по-зрели, по-умни и смятат, че ”защото аз ти казвам така!” е достатъчен аргумент да се вземе някакво решение. Но за детето това не значи нищо друго, освен ”Ти си глупак” и най-общо реагират по два начина:
- озлобяват се на обидата, правят напук
- приемат това за даденост, нямат доверие на преценката си

Имам една приятелка, която е живяла точно в такова семейство и от време на време ми казва ”Кажи ми какво да направя, каквото кажеш, ще го изпълня точка по точка, само ми кажи какво да направя!” Просто цял живот са и набивали в главата как точно да се подчинява и да изпълнява без да роптае и сега тя това може най-добре.

Отглеждането на човек не е шега работа. Не е като да даваш храна в единия край и гледаш да държиш другия край що-годе чист.
Ей такива псевдо-бащи като онзи, който се обади няколко постинга по-нагоре много ме дразнят. С балканската логика - Като съм те хранил 20 години, сега ше ми целуваш ръка!
Децата имат нужда от много други неща повече, отколкото пари. Който не го разбира, не искам да имам нищо общо с ценностната му система.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите