ето... типичен ежедневен случай, в който аз, иначе много спокоен и толерантен човек, взех, че избухнах и се развиках.

Ето ти я случката:
Претъпкан с пенсионери и ученици автобус по обяд. Излязла съм за 1 час от работа, за да взема детето от курс и да го кача на следващия автобус, от където ще продължава сам до в къщи. Т.е. поне този 1 час да е под контрол, надзор и да поддържам някакъв контакт с него, щото през друго време изобщо не го виждам. Станала съм в 5:30 за да поработя сутринта, да го закарам на същия този курс и след това да отида в 9 на работа. Вечер след работа отново сядам да работя... до към 2-3 през нощта. Плащам си данъците като поп. Дупча билетчета в градския транспорт редовно. И по дяволите, вече съм на достолепната възраст от 34 години - достатъчно, за да знам достатъчно за живота все пак.
Аз седя с целият багаж от няколко чанти и якета, сина ми виси прав до мен и си говорим.
Влиза възрастна жена и се оглежда за свободно място. Започвам да събирам багажа, за да стана и в същото време един възрастен (както се оказа после 67 г.) господин до мен започва да ме навиква; "Какво е това вашето поколение, никой не уважавате, вие сте убийци!". Трябвало да стана и да направя място... като че ли не се опитвах същото да направя. Ядосах се, отказах се да ставам и заформихме щур скандал.

Оки, кажете ми сега на колко години трябва да съм, че да съм достатъчно възрастна, за да мога да седя в автобуса, когато едва стоя права и будна. Защо никой не ме смята за ученичка, когато дойде ред да се плащат данъци и такси?! До кога 2-та милиона полуадекватни и с единия крак в гроба, но избиратели ще са по-ценни от децата ни и ще продължават да се ползват с безплатни карти за градски транспорт и т.н.? За това пък детските надбавки, колкото и да са малко като сума, вече са лукс дори и за хора с минимални доходи?
До кога тези хора ще имат решаващ глас как ще живеем ние и нашите деца?!
До кога ще трябва да се издължавам за едното образование - единственото нещо, което съм получила даром от тази държава? 10 години не са ли достатъчни?

Предполагам не съм права, но никой не може да ме убеди, че един пенсионер е по-уморен от мен в момента. Най-малкото... не е длъжен да прекарва в шибания градски транспорт 4 часа дневно като мен.

Децата ли?! Днес дадох нагледен урок на сина ми до каква агресия може да доведе умората от живота.
Съжалявам, не можах да му го спестя :(

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите