- добре, че оръжията не са толкова лесно достъпни. Иначе отдавна да сме станали свидетели на много по-големи трагедии, като в Германия или САЩ. С голи ръце - толкова. Личното ми мнение е, че американците са в правилна насока, като се опитват да намерят генетичния типаж на криминалния убиец. Някои са си сбъркани от рождение и няма възпитание (дори професионално, не обичайното родителско-аматьорско), което да промени пътя им. Рано или късно убиват. Може приемно семейство да ги е взело - пак убиват, всички наред (да си спомним случай с повече жертви у нас).
Както твърди Панделиева - да, много хора по веригата не си вършат работата. Да, нормативно нещата не са в ред. Но доколкото си спомням, така се случва и в страните, които споменах. Т.е. закони, общество, родители - всичко е ала-бала. Природата е над всичко. Важното е да се намери начин, по който асоциалните признаци ще се откриват навреме (но се чудя - и да се открият, какво следва по-нататък: да ги изолираме в Белене до живот ли? И това не е читаво, ще вземе фашизмът да ни харесва за сметка на демокрацията). С една дума, нямам особена идея след думите "шокирани и възмутени сме, и какво?"... Ако видя зло у детето си, да не мислите, че ще го гръмна или ще гръмна себе си? Ще се боря, но ако се случи най-лошото и злото се реализира, пак ще съм с него, с детето. Инстинкти.
Съжалявам, че съм фаталист в този контекст, но - има и такова мнение, дето се казва. Това не отменя общовалидните неща: възпитание и т.н. "клишета". Но опитайте да помислите по следния начин: някой от вас опитвал ли се е да убие бозайник не за храна, примерно котка или куче? Е, аз съм се опитвал - и никога не съм успявал да преодолея нещо неизразимо с думи, някаква погнуса от самото действие, някакъв натиск от нещо свише, водещ до невъзможност да продължа. А как тогава да се опитам да "разбера" някой, който удушва, т.е. бавно и продължително осъществява напълно съзнателно и целенасочено цялата работа? Не мога. Мисля, че няма и да се опитвам. Може би е егоистично.
Шокът май идва от това, че заподозрените са на 14-15 г. Ако бяха на 18 г. и 1 ден, щяхме ли да бъдем толкова шокирани? Не, просто щяха да бъдат едни от около 500-те убийци годишно у нас. Добре, нормативно определеното пълнолетие слага общ знаменател... но индивидуално погледнато, тези към 40 месеца разлика не могат да ме шокират. Друго е 10-годишният убиец на пощальон в САЩ, това е по-шокиращо.
Може все пак да изчакаме решението на съда: представете си, че всичко се окаже постановка на по-възрастен човек... Както май се оказа преди време за две деца, "обесили" съученичката си. Всъщност, този случай отдавна го забравихме.
Agent of Change
|