и заплахата за наказание не винаги е решаващата причина да постъпваш според правилата.

Ето ти вариант: ученикът У наистина е закъснял не поради немарливост, а заради кофти стечение на обстоятелствата. Автобусите спукват гума и задръствания има не само заради оправдание за закъснения.
Какво се случва, ако учителят Х несправедливо обвини ученика У в лъжа? Ученикът остава с убеждението, че от истината полза никаква (защото никой не му вярва и пак ще му пишат закъснение така или иначе) и по-добре дори и в случая, в който не е виновен с нищо, да измисли една впечатляваща, оригинална лъжа.
А ако учителят заяви, че не се интересува от обясненията кой защо закъснял и няма да пише никакви отсъствия. Но пък тези 15-20 мин в началото на часа ги направи така, че те да са най-важни или най-интересни за учениците...
Ако учителят У заяви, че се интересува от крайният резултат - а именно кой колко знае по предмета, а не кога и как си учи уроците и кога идва на училище?
Тогава според мен не би имало проблем... закъсняващи винаги ще има, но безсмислени лъжи, конфликти и губене на повече време в разправии в началото на часа - не.

Сина ми примерно много се дразни, когато закъсняваме за курса му по физика (винаги аз съм причината, че все ми се спи сутрин)... не просто закъсняваме за началото, а дори и да сме там навреме, защото иска да отива по-рано. "За какво ти е да си 15 мин по рано там, нали започвате от 8:30?!"
"Защото искам да седна на първата маса, за да слушам по-добре и да не се разсейвам. Когато отидем на време, първите места вече са заети и трябва да сядам отзад."
Някаква принуда от страна на родители и учители? Не... преподавателката им изобщо не се интересува дали идват навреме или закъсняват, стига да влизат тихо и не пречат на другите. Друга ще да е мотивацията в случая, не страха от наказания.

Още един случай.
Любимия градски транспорт... пак двамата със сина ми, аз си дупча билетчето и сядам, а той дълго ровичка из джобовете си, докато намери своя, дупчи го на друг перфоратор и също сяда, до мен.
След 10 мин мъж и жена си намятат сините одежди и тръгват да проверяват билетите. Мъжът стига до нас, скъса билетчето на малкия и ми заявяви, че трябвало да си платя глобата, защото съм влязла с перфорирано билетче и той е видял само детето да дупчи. Започнахме обичайната разправия, намесиха се околните хора... с 2 думи накрая се отказа и ни остави на мира.
Качваме се на следващия автобус, аз пак дупча билетче, детето - не. Казвам му... "Перфорирай си билета де!" И знаете ли какъв отговор получавам
"Какъв е смисъла да го дупча, бе мамо... нали следващия малоумник, който не ме е видял, че го перфорирам, пак ще ни скъса нервите. Така или иначе ще се караме с контролата, по-добре да направим една икономия този път."
Наложи се да му обяснявам какъв е смисълът да си платиш нещото, а не да го откраднеш и че съвсем не е в това, че те е страх от наказанието.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите