каква ти е дефиницията за истински мъж.
Тази за истинската жена я приемам - даже съм безусловно съгласна с нея. Темата на спора беше малко по-друг, та в тая връзка ходенето на работа и гоненето на мойте си професионални стремежи по никакъв начин не пречи да отгледам децата си най-добре. Обаче според моето "най-добре", а не според "най-добре" на съседката, колегата или интернет-събеседника.
Съседката смята, че трябва да държи за ръка 3-годишното си дете когато се пързаля на пързалката, защото ЩЕ се удари. Аз смятам, че на пързалката МОЖЕ да се удари, но от това ще произлезе някакъв (дори и болезнен) опит.
Колегата смята, че жена му не бие достатъчно децата и за това те й се качват на главата. Аз смятам, че ми се качват на главата, защото АЗ им позволявам това и с бой нещата няма да се оправят, а с повече самодисциплина от моя страна.
Интернет-събеседника смята, че трябва да си стои в къщи с детето докато то навърши 7 години. Аз смятам, че в детската градина ще се развие по-добре откъм социални контакти и знания (дали ще се сетя да й обясня на мойта пикла за пожарите, пожарникарите и как се бяга от пожар на 3г. и половина? - не смятам!).
И преиначавайки твоятата максима "За всеки факт съществува точно една истина и няма други паралелно съществуващи на нея истини" казвам, че за моите деца съществува точно една майка, която да ги отгледа най-добре и няма други паралено съществуващи майки, които биха се справили по-добре.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите