Хайде да не ми преиначавате думите или по-точно да не започваме да се делим на София и провинция, защото икономическата миграция към столицата у нас не е по-различна от тази към по-развитите икономики и реални пазари. мисълта ми беше, че няма идеално материално положение, т.е. и в селото, и в града си има своите плюсове и минуси. Човек избира и или се държи за корените си, или динамично се адаптира и сменя местоживеене, работа и начин на живот... Гладни няма навсякъде, защото ако си на село винаги можеш да си посадиш и отгледаш зеленчуци, жито, плодове... Да, с много труд, но няма да се умре от глад там. В градовете е друго, а най-трудно е в малък български провинциален град, в който няма поминък. Най-трудно е именно в тези градове, които са изкуствено създадени по времето на социализма, където изкуствено беше създавана някаква промишленост, която сега никой не търси и съответно рано или късно тя фалира.

Що се отнася до "бутането" в Сф, ами това е естествената конкуренция..Още по-добре за по-амбициозните е, че продължават нататък и отиват да се "бутат" някъде по света. Да не мислиш, че на софиянци ни е лесно да преборваме конкуренцията - все едно да сравниш конкуренция между американски софтуерист и китайски или индийски, който се задоволява с шепа ориз. Лошо няма - това да е проблемът. А който не успее, що не се връща, м? Манталитет е отговорът на твоя въпрос и закостеняло мислене за някой от нас. И не ми говори за по-високи заплати, с които ще си плащаме по-високите такси за вода... Който иска да успее (а не само да оцелее и всяка вечер в кръчма да пее), да не си мисли за заплати, а как сам да си стане господар. И данъците не са еднакви за цялата страна - питай някой счети. И цените - също ... Когато няма конкуренция и реална пазарна икономика, не може да очакваме понижаване на цените на услугите и повишаване на качеството...Хайде, наслука, на философски мисли ме наведе, за което много благодаря