че имаш собствен бизнес. Значи би трябвало да си наясно с търсенията на работодателите. Я ми обясни как "после да си продължиш твоите стремежи" - кога после? Когато детето е на 7, а аз съм задминала 30-сте? И от тук нататък да градя кариера? Че как ще стане?
Ето при нас имаше конкурс за международен консултант. Сещаш ли се какви са изискванията за възрастта? Не за дипломите, не за езиците и не за цвета на очите? Най-голямото изискване е възрастта, защото моя работодател смята, че ако кандидата е на 40, ще му бъден полезен още 10-15г., а младия кадър - поне 25. В какво да инвестира? В добрия професионалист, който след 5г. ще трябва да бъде заменен, или в някой не толкова добре обучен (щото така или иначе ще бъде обучен), но с перспектива за по-дългосрочна работа?
Аз съм била в ясла и детска градина и психиката ми не се изкривила от това. Обаче имах две съученички с майки домакини и виждах как им се променяше характера с времето - аз свикнала да оцелявам в средата, да се справям сама без мама и тати, и те - свикнали да сядат на подредената маса веднага след училище; аз - ядяща понякога кебапчета от закусвалнята, и те - с винаги топла манджа; аз - с новата уредба и те - с грамофона, който не си знае годините; аз - на лагер, а те - в къщи. Не съм се чувствала НИКОГА необичана от родителите ми или на втори план.
И не смей да ми определяш приоритетите. Вярно е - ходя на работа по 8часа, но за децата си имам заделени плътни 4 часа, в които не бързам да наготвя, да изчистя и да изгладя. Тези "детски" часове са само и единствено за тях. Цялата домакинска работа е за сметка на моя сън, а не за сметка на децата ми. Защото за да съм човек не ми трябва физически комфорт, а психически - удовлетвореността от себе си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите