Според мен детето не може да успее да "свърши" всичко наведнъж. Докато "прави" едно, другото изостава. Единият ми син започна да се опитва много рано да седи, пълзи, ходи. Предпочиташе сам да пипне нещо, да го разгледа внимателно, да го опита на вкус, вместо да "споделя" мнението си с нас. Докато не се научи да ходи горе-долу стабилно, не се нучи да говори много. След това много бързо навакса и сега дори чувам понякога госпожите да го наричат философ. При малкият беше обратното. Може би за да може да общува по-добре с батко си, отрано се опитваше да говори и много-много нямаше желание да ходи. Всичко това, докато не се научи горе-долу да казва нещо и след това буквално за седмица започна да ходи доста стабилно.
Относно думите които звучат по подобен начин. Докато не натрупат достатъчно голям речников запас и опит в използването му ще бъде така. Когато чуваме някоя дума непълно ние я разбираме като използваме речника си, като я допълваме сами, според това което имаме в речника си. Ако имаме няколко подходящи думи, избираме тази, която е подходяща в контекста на изречението. Подобно е положението при изучаването на чужди езици. Сигурно почти всеки в ученичиските си години е пял любимите си песни така както ги чува и разбира. Я си спомнете например песента в която се пееше "Стара Загора на гарата". От друга страна и до сега се чудя в "Жълтата подводница" дали наистина не казват "Пусни ми веригата"

По-добре преял, отколкото недоспал!