Не мисля, че прохождането е от съществено значение за проговарянето, освен ако е свързано с общуване чрез говор с други хора. Имам опит с ранно прохождане на двете ми момчета - едното на 8 месеца, а другото на 9 месеца. На първото му говорих, пеех и общувах още, когато бях бременна с него, а второто, поради обстоятелството, че трябваше да пазя тишина на година по-големия батко и поради липса на баба, почти не оставаше много време да си кажем и една думичка през деня. Аз в кухнята с първото, а то - самО си гука в кошчето, аз пера, простирам, гладя отатък, а то си лазеше и самО проходи в "безопасната" стая. Така естествено късно проговори и с неправилно произношения на шептящите звуци. Тогава на 3,5 годинки започнах да му отделям повече време, да си "говорим" на различни теми, нищо че не ме разбираше,да пеем песнички, да четем приказки и да ги слушаме на касетофона, да ги играем дори като на театър и от един момент нататък като се "отвори" това дете, като започна "Защо летят врабчетата?" "Защо вали?" и по хиляди пъти защо на ден... Интересното е, че когато си говоря сега по GSM с първото дете, то и досега излива много-много думи и информация безкрай, а с второто, това трудно проговорилото, винаги чувам малко думи в точна мисъл и дори е придобил рядко срещаното умение днес да слуша внимателно всеки събеседник. Затова сега си мисля, че с детето трябва да се общува активно, пасивно, ако искаме отрано да му открием света и да го почувстваме, че е човече, малък, но неповторим оригинал...