Общоприето е да се смята, че децата или започват да говорят сравнително рано, но с откъслечни думи, или проговарят по-късно, но вече с цели изречения. Под по-късно разбирай дори 3 годишна възраст.

Мое мнение обаче е, че тук много важна роля имат майката и околните.
Някои родители "учат" децата си да говорят, като ги вземат на ръце и започват: "Кажи сега "баба"." НАПЪЛНО ПОГРЕШНО!

Обучението в (правилен) говор започва още от първия ден, в който майката поеме бебенцето в ръце. Още от тогава майката трябва да започне да разговаря с бебчето. Е, под "разговаря" разбирай провеждането на един най-обикновен монолог.

Аз лично какви ли не глупости не съм говорила. Когато ми свършваха приказките, започвах да чета мои книги на глас, стихотворения рецитирах, какво ли не, само да се чува реч. Никога не съм карала дъщеря ми да повтаря, освен когато стана на 3 години. Тогава играехме 1 игра (по нейно настояване) - да и казвам трудни думи, които тя да повтаря. Например демокрация, ревалоризация, ономатопеичен, репрезентативен, хедонистичен и т.н. Не ни интересуваше значението на думата, а дали ще я каже правилно. Много сме се забавлявали така.

Та не ме разбирай неправилно, но при повечето от случаите на по-късно проговорили деца, които съм наблюдавала, причината е била че родителите, не са ги занимавали. Приемам безусловно, че има изключения, не споря за това.

***