Обръщам се към Знаещ. Нямам нищо против да разкриеш името ми и заниманието ми. До този момент не ми се е случвало да не ми стигне смелост да застана зад действията и думите си. Проблема, че ме познаваш и не смееш да ми кажеш в очите какво смяташ е твой. Защо обаче разкриваш и имената на децата. Нали през цялото време се опитвам да не ги замесвам в тази грозна ситуация, за която сме виновни ние възрастните? Какво в крайна сметка се опитваш да направиш? Дали самия/ самата ти осъзнаваш какво целиш?
Ще ти отговарям следвайки писмото ти, за да те направя по-знаещ. Да, в молбата си искам изключването на детето, въпреки че сега вече няма изключване а преместване, както ми обясни класната ръководителка. Попитах я дали “преместване” означава, че настоящото училище е ангажирано с намирането на друго, тя ми отговори, че не е задължително, прави се единствено ако родителите поискат съдействие. Освен това, един от психолозите с които разговарях ми каза, че понякога е наложително да се разделят децата от една група. Примерът му беше, че ако две приятелчета са си паснали в буйните игри и когато са заедно се справят “добре” с тях, то когато променят средата има голям шанс да променят поведението си към по-добро. Семейната среда се променя обикновено когато родителите действително не са в състояние да се справят с възпитанието на детето. Затова се търси промяна на училищната среда. Това разбира се / подобряване на поведението/ не става с магическа пръчка, а отново е необходимо заинтересованото участие на родителите и хората под чийто надзор се намират децата, а това най-често са учителите. И отново се връщаме на темата която отворих. А тя скъпи “Знаещ” е отговорността на родителите и учителите за живота и здравето на децата ни. Освен това смятам, че след като има провинение /а избития зъб е точно това/ следва да има наказание, което е част от мерките които се вземат за да не се повтори и с друго дете. Ако смяташ, че това наказание е прекомерно бих могла да изслушам аргументите ти. И накрая само искам да вметна, че родителите си плащаме за да учат децата ни в това училище. Ако участниците във форума са си изградили някаква представа за мен, дали смятат, че съм толкова глупава, че не съм отчела и този факт когато писах молбата си?

Продължавам да твърдя, че вина за случилото се има най-малко момчето.
“Тежест на случилото се” е житейско понятие. Какво означава това за теб?

Играта не е била на “омагьосване” а “урочасване” /само за точност на информацията ти/. По време на инцидента моето дете е било с още три нейни приятелки, а освен това момче не знам за друго което да е било около тях.

“не се страхувала да бъде наранена от него” – за тази реплика ще ви разкажа една весела случка от проведената родителска среща. Когато започна родителската среща, класния ръководител ни поздрави и децата в един глас и отговориха: “Добър вечер госпожо.” Когато малко по-късно се обърнаха към децата с въпроса: “Деца защо си играето с ../момчето, което изби зъба на моето дете/, те отново в един глас отговориха: “Защото не ни наранява.” Единствено едно от момчетата прояви някаква самоинициатива и каза: “Той не ни бие толкова много.” Няма да го коментирам, оставям на вас да прецените кога детските отговори са толкова единни.

НИКОГА не съм разговаряла с момчето насаме още по-малко да го притискам или да го заплашвам. Всичко чух по мой адрес, чух думите си толкова изкривени, че не ги познах, чух че съм получавала предложения за пари, чух че детето ми е лъжкиня, но ти си първия/ ще се обръщам в мъжки род за мое улеснение/, който си позволява да ме обвинява, че съм заплашвала едно десет годишно дете.

Да, обади ми се бащата на момчето, на следващия ден вечерта. Не помня дали съм разказвала за този разговор във форума. Ако се повтарям ще ме извините. Бащата ми се обади след като оставих на момчето визитката си с всички свои телефони и го помолих да каже на родителите си, че искам да разговарям с тях. Това стана пред очите на госпожата, която преподава по един от разказвателните им предмети. Вечерта бащата ми звънна и след като ми се представи първите му думи бяха: “Разбрах, че нещо се е случило, някакъв зъб бил счупен.” Не реагирах на подобно представяне на нещата просто защото моето дете беше в колата. Казах му, че счупения зъб е на моето дете и поради това искам да се срещнем, но че със съпруга ми имаме ангажимент до 8 часа, удобно ли е това да стане след този час. Той ми отговори, че ще се обади по-късно и наистина го направи. Каза, че няма проблем да се срещнем по-късно. Тогава аз му казах къде сме ние, попитах го къде са те, за да определим място удобно и за двете страни. Той ми каза къде са и продължи: “Няма проблем ще оправим нещата, Вие вземете вашето дете аз ще взема моето да се видят да се разберат.” Отговорих му че пробем между децата няма, че проблема е между нас като родители и че най-малко обвинявам сина му за случилото се и искам да разговаряме като възрастни. Тогава той замълча и след малко каза, че в този случай не вижда причина да се вижда с нас и с това разговора приключи.

Да, не позволих на дъщеря си да се “изкаже на родителската среща”. На тази среща присъстваха родители, деца, зам.директорката на училището, училищния педагог, зам. Директорката на сдружението и психолога към него, един млад мъж, който обикновено организира на децата изключително забавни тематични излети в планината и двама хабилитирани психолози, които са и преподаватели. Бях изумена, когато родителите на момчето го избутаха пред черната дъска пред тази публика и го накараха не само да разкаже случилото се, но и да покаже как точно е избил зъба на моето дете. Как ви се струва това? Аз лично смятам че пред тази дъска трябва да застават хора, които да образоват и възпитават децата ни, трябва да застават деца, които са извършили нещо добро, за да го разкажат и да бъдат поощрени, а не деца, които да показват на другите деца как се избиват зъби. Затова не позволих на дъщеря си да покаже как и е избит зъба. Знаете ли, че днес когато описваше пред инспектора от педагогическата стая какво точно се е случило, тя нямаше никакъв спомен за това дали след удара е паднала на земята или се е задържала клекнала или въобще какво точно е станало. Следващия и спомен беше чак когато е била на чешмата да си мие устата. Защо ли е станало така, а Знаещ? Единственото в което сгреших е че не прецених колко първосигнално ще приемат децата подобна ситуация и пред тях не изложих аргументите си както пред вас. Напълно съм наясно, че подобна реакция имат и някои от възрастните, но за тях е късно да се променят.

Училищна лекарка не ме е съветвала за каквото и да било, първо защото такава няма в училището, там имат само медицинска сестра и второ защото никога не съм я виждала. Учителката й по немски я е водила при медицинската сестра. За съжаление тази жена не е била в състояния да и помогне. А що се отнася до спасяването на зъба, моля да се консултирате с вашите стоматолози, в рамките на какво време и с какви медикаменти би могло това да се случи.

Да задавам си въпросите относно децата. Никак не им е леко. Но в случая психолозите могат само да помогнат, не и да навредят. Те не са “наказание”, те са част от начина да овладеем положението и да помогнем на децата си. Още на родителската среща се отчете, че е трябвало по-рано да се влезе и да се разговаря с нашия клас. И подобно посещение вече е организирано. За моето дете е малко късно, но все пак това е едно от добрите решения които се взеха на родителската среща. Да не говорим, че се направиха и други много добри предложения. Но за тяхната реализация, отново казвам, че е необходимо съдействието и на родители и на учители. Тъй като след родителската среща много дълго разговаряхме с класната ръководителка и зам. Директорката на училището, в рамките на този разговор намерихме много общи идеи за децата ни. Ето това е едно от нещата за което смятам, че съм постигнала със своите действия – осмелих се да открия въпроса, инициирах търсенето на решения и нещо започна да се случва и определено нещо добро.

Да, задавам си и въпроса за дежурната учителка. Определено не може да “огрее”. Нека има повече дежурни учители, нека се възлагат и дежурства на по-големите ученици. Може би така ще овладеем и по-големите деца, които винаги искат да правят нещата като възрастни, но като ги изтървем от контрол на тях им е по-лесно, а може би и по-интересно да правят забранените неща. Ако им възложим да бъдат “възрастни” грижейки се за по-малките деца, може би няма да им остава време да мислят за щуротии. Но това също може да стане единствено с помощта на родители и учители.

За първия мил романтичен поглед нямам какво да кажа. По-горе споменах, че са играли на “урочасване”. Това означава че моето дете е гледало продължително в очите на другото дете. Само че другото дете в отговор на този поглед и е избило зъба.

Обръщам се към всички които ме обвиниха в манипулация и в какво ли още не. В едно от обръщенията си към форума ви казах че освен подкрепа търся и коректив на поведението си. Т.е. ако някъде прекалявам ми кажете. Но категорично ви заявявам, че в нито един момент не съм ви излъгала и опитала да ви манипулирам.