И аз съм на това мнение.


През последната пролет ме предупредиха други родители, лично аз съжалих, че се отнесох лекомислено към добронамереното отношение. Казаха, сега е критичен момент, защото промяната е много базова, и задължително личностна. И не може да бъде режисирана, защото има много фактори, не зависи нито само от детето, нито само от околните. Ако трябва да бъда откровена, директно ми казаха, напусни работа и си хвани детето, ако не искаш да го изпуснеш. Между другото, аз нямам баби.....


Сама го гледам, сама работя и сами сме се издържали досега. Но през последните 2-3 месеца всичките ми понятия и разбирания, убеждения и ценности претърпяха промяна. Наложи ми се да се променя заедно с детето....и най-срамното беше, че аз вървя след детето, и то срамно неадекватно.


И не би могло да е другояче, защото всички действия са върху него, а не върху мен. Тоест аз контрирам последействията.


Ето това се случва и на всички останали родители. Следваме събитията. За мен беше ужасно, че не ме допуснаха в официалните часове, макар да киснех в училището и да можех да споделям междучасията, обяда в стола и занималнята, за да разбера на какво се дължи проблема и да го разрешим.

При нас проблема е личностен. Класната и детето са се хванали гуша за гуша. Тя е студена и емоционално дистанцирана, а хлапето ми е умно, емоционално и изискващо,с господарски и тежък характер.


Мойто хлапе е реагирало, когато тя го е отхвърлила и се е дистанцирала. Сега конфликта е извън контрол, защото (изкушавам се да използвам презрителни думи, но няма да го направя...т.нар. "педагожка" не си е мерила думите, очаквайки, че едно малко дете няма да е критично. Да, но в къщи нищим всичко по начин, непосилен за обикновен родител. И таткото, и аз имаме доста висока квалификация, и детето попива. Оказа се, че детето има перфектни емоционални реакции, и е абсолютно адекватно, макар и чувствително.


В подобна ситуация аз бих имала повече доверие и бих разчитала повече на децата. Родители и преподаватели почват глупава надпревара кой крив и кой прав. Децата са много по-чисти, емоционални и откровени. А възрастните не....при тях са фактори разни нелепи неща като работа, получаване на заплата, получаване на по-висока заплата, репутация и прочие.

И децата са подчинени на възрастните. В подобна ситуация едно дете е в зависима позиция. Ако не бъде защитено от възрастния, то се пречупва.


Аз не искам да виждам детето си пречупено и съсипано от системата. Видях няколко пречупени деца. Класната е ошамарила някое, имало е скандал, разправия, и физическо насилие. После родителя дава доверие на учителя и пак напердашва детето. Смазано веднъж от учител, веднъж от родители, детето става робот.....


Не, благодаря. Не съм си родила детето, за да намирам за нормално в училище да му избиват зъби или да бъде пердашено в името на незнайна и неизвестна учителска кауза, най-вероятно за по-висока учителска заплата....




Училището не е казарма, а и да беше, то пак си има правила, по които някое провинение се наказва. Но е абсолютно недопустимо да има насилие под каквато и да е форма.


ПОД КАКВАТО И ДА Е ФОРМА.