Ако вземем впредвид, че не сме запознати с фактите от конкретната случка и в същото време всеки един от нас, родителите, ако не си заравяме главата в пясъка, е наясно, че има ежедневно насилие в училище, така както и в живота ни, всеки от нас може да вземе отношение... Децата ни имат взаимоотношение по между си, огледални на обществените. А както всеки знае нашето общество все още не е изградило ясни критерии за добро и лошо и насилието не е непременно лошо за всички, напротив - една голяма част от възрастните така постигат успехите си и "поддържат нивото" в живота. В развитите демокрации насилието се ограничава поне юридически и на теория, и на практика, но у нас не се счита това за нормално. Не зная дали си давате сметка колко не са уредени подобни ситуации в обществото ни. Известно ли ви е, че учителите нямат право да ограничават децата, които проявяват насилие и агресия или каквото и да е поведение, вредно за околните. Не могат да изискват от родителите да прояват внимание към собствените си деца, нито могат да се опрят на институции. Няма механизми в българското училище, които да ограничат такива прояви. Учителите нямат право да докосват учениците, т.е. да ги разтървяват при евентуален побой по между им. При по-малките деца до някъде може учителят да създаде респект, като съвестно ги следи по време на междучасията и ги ограничава да излизат на двора без негово присъствие. И пак се намират риптаещи родители как децата имали нужда да потичат в междучасието и какъв е този тормоз да стоят пред погледа на учителката... Но при по-големите... Учителите могат да повикат охраната на училището при подобни ситуации. И си представете как десетки ситуации налагат присъствие на пазача охранител, един единстен дежурен за цяло училище, за разтърваване в един и същ момент в едно училище. Учителите могат да уведомят родителите, ако детето пострада по-сериозно, стига да нямат лимит на телефонните разговори по училищния телефон с този ограничен бюджет, както веднъж ни се случи - съученик пробол главата на единия ми син по време на час с остър молив и рукнала оная ми ти кръв.... а аз разбирам чак вечерта, защото има ограничен училище бюджет... Това личният мобифон на учителките не е за служебно ползване. Учителите нямат право да правят забележки на учениците с по-агресивно поведение, за да не ги обидят и накарнят достойнството им. Или за да не ги пресрещнат евентуално в тъмна доба по-агресивните им родители, недоволни от оношението им към отрочетат бабаити и да се саморазправят с нещастника даскал. Евентуално могат да помолят да предадат на родителите да ги посетят за разговор. Ако пожелаят. А родителите масово не се интерсуват, сякаш училището им е длъжно да възпитава децата им. Има ученици, които непрекъснато псуват и ругаят на висок глас по време на преподаване на урок или изпитване на съученици в час. Или си говорят по мобифона, включват музика или дори си палят цигара... Или пък се разхождат свободно или излизат до тоалетна поне по 10 пъти в един час. Учителите нямат право да гонят такива ученици от час при подобно агресивно тяхно поведение, за да не пострадат евентуално извън класната стая, където изгонените ученици ще останат без надзор и за това отговорност носят учителите. Могат да изпратят учениците при "психоложките", които най-често нямат такава професионална квалификация. Могат да повикат районния пожарникар да констатира нарушение на вътрешния ред за безопасност и на това основание той ще получи от дирекцията адреса на родителя, който да бъде глобен за пушенето на детето си в училищната сграда. Учиотелите не могат да заставят такива ученици да работят допълнително самостоятелно задачи по време на часа, за да не пречат на преподаването или да изчистят например дъската. Въобще, когато няма ясен регламент как да се противодейства на противообществени прояви, идва ред на саморазправата... И с това всички вече сме свикнали в ежедневието.

Какво правя с децата си в подобни ситуации ли? Ежедневни разговори с тях, за да "съм постоянно в час с времето". Интересно ни е времето вече толкова години. Изисквам от тях самоконтрол и спазване на негласните правила за всяко едно демократично общество. А ако им се случи обратното,т.е. да са обект на агресия, съветвам ги да се защитят колкото може по-цивилизовано, първо - с добро, после - самозащита, а ако не успеят, заставам до тях и се опитвам да поставям нещата по реда си. В края на краищата децата се учат с личен пример. Това е - нулева толерантност към подобнно поведение.