Не знам защо трябва да третираме децата си като дебили, от една известна възраст нататък те и без нашето вмешателство могат да преценят кое става за учене - в смисъл е нормално, необходимо и полезно /макар и трудно и понякога неприятно/. Или пък ние да се правим на "велики" и на всяка цена да поддържаме авторитета на една система, която рухва пред очите на всички, които не си ги затварят нарочно. Да, по-лесно е да не си в конфликт с това, което се случва защото си по-убедителен когато се опитваш да принудиш разбунтувания тийнейджър да се подчини. Но когато явно виждаш глупостта, безхаберието и печалбарството в действие, според мен не бива да ги отминаваш безкритично. Изобщо някак вариантът "исполнять не рассуждать" ми се струва неподходящ за днешните времена.
За полагането на смислени усилия съм напълно съгласна, за възпитание в труд и постоянство - също. Но за удоволетворяване на нуждите от изява /и пари/ на някои университетски светила за сметка на учениците - не!

"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/