Е след като базисните потребности на хората тогава (та и сега) не са твърде много, нито твърде различни, затова и наричанията си приличат - тогава защо трябва зорлем да се търси различен произход? Или може би сурвакарите са родом от Атлантида, а пък кукерите са извънземни рожби? Колкото и да е скучно, споменатите празници са резултат на човешко мислене и дейност. А човекът, на който и край на света да се намира - си е човек.

Има една много хубава книжка, чието заглавие обобщава в много голяма степен древната представа за света - казва се "Митът за вечното завръщане". Тогава хората са мислили времето като цикъл - или казано по-традиционно Човек и добре да живее, умира и друг се ражда... това е и смисълът на значимите обреди в един народен календар - да се осигури безпрепятствено преминаване на изначалния Хаос в социален (респ. подреден) Космос във всички възможни "подразделения" на човешкия живот. Това е показано много добре в мита за Културния герой, който побеждава Змея на дълбините.

Която и древна култура да хванете за ушите, ще видите, че празничният календар се структурира в една или друга форма точно около това. Обичайните заподозрени в случая са няколко и са обобщени в схемата на Дюмезил. Едва ли е случайно, че една толкова просто три компонентна схема може да изчерпи огромното многообразие в древните култури.

Този структуралистичен подход на Дюмезил е разработен и от Леви Строс, който казва, че поради еднаквите механизми на работа на човешкото мислене, е напълно нормално да се срещнат еднакви представи за света при култури, които нямат никакви исторически срещи помежду си и които са на различен етап в своето развитие. Подходът му се нарича културна антропология. Затова и във всички митологии неизменно присъства юнак, който се бори със змей, дракон, водна змия и прочие хтонични същества, или пък слиза в подземното царство, или пък се сдобива с вълшебен помощник... всъщност всичко това е доста добре подредено в книжката на Проп за вълшебните приказки.

Методът на Леви Строс е изключително прост - обикалят се и се записват митичните представи за света на различни културни групи (той се е съсредоточил върху племената в Амазония), след което се тегли чертата и се вижда резултата. И се оказало, че представата за света на бразилските индианци е структурирана по същия начин, както тази на т.нар. индоеврпейци... върху няколко (много малко на брой) митологеми, които дифузно, (облечени в различни дрещки) се разпространяват на всички нива в системата.