Те са типологически равнозначни!

Е те тука си напълно прав. Казано най-грубо - във фолклорните представи във всички обреди (и ритуали) става дума за дно и също нещо, но облечено в различни дрешки-кодове.

Например - кумът в сватбата има за атрибут т. нар. кумово дръвце, което е нещо като жезъл, с който благославя младоженците. Това кумово дръвце, освен че е още един вариант на световното дърво, е наричано още кумова стрела. В коледуването пък едно от другите имена на стананика е кум и той също притежава атрибут, подобен на кумовото дръвце - все пак той е този, който е отговорен за успешния преход от стара към нова година

ВОДАЧЪТ НА ДРУЖИНАТА се именува различно, според ролята в самото коледуване. Щом предоставя стан на коледарите, той е "станеник" и някога това име за водача ще да е било общоразпространено - среща се в коледни и водичарски песни по цялото българско землище. В ролята на предводител на "войска коладници" той е "цар" и притежава подобие на жезъл. Ако се отличава с правото единствен да благославя кравая, той е "поп", "блажич", "мармарин", а ако е "съпруг" на водената "баба-невеста", той е "старец" или "дедица".

Водачът е посредник както между мъртвите и живите, тъй и между старата и новата година. Наричан кум, почитан и възнаграждаван, покровител на момците, царят (станеникът) е най-представителната фигура и трябва да е добър стопанин, мъж в разцвета на силите си и речовит, за да може да благославя; по неговото име се споменават плодородните години в селото.

Най-късно на Никулден представителна част от момците избира нов водач, ако старият се е отказал. Тогава с песен му връчват "ела" или "китка", а в ново време - корона и сабя. "Елата" ("ябълка", "кръст", "стрела") е триклонато, увито в бръшлян дръвце, забучено върху кравай и с ябълки на върха, което се възпява с "върши до небе" и "клони до земя", т.е. като световно дърво. Същевременно един от вариантите на името му - "стрела", както и притежаваната от водача по някои места тояга с топуз на края, подсказват, че дръвцето е било и сакрално оръжие, присъщо на бога-гръмовержец (съответно и на неговия жрец).

Из "Славите ли Млада Бога", А. Калоянов