"Тях ги има и в планинските села на Средна гора и Стара планина. В огньовете по тези места се поставя често пъти едно голямо дърво, което се нарича оратник. Това име произхожда от корена на глагола "оратя", който значи "говоря". В някои места в тази област паралелно с паленето на оратника се извършва и още един обичай, рядък и много интересен. Още много преди Заговезни ергените се готвят за него. Всеки от тях си прави по 40 - 50 стрели или от див дрян, или от пръчките, от които плетат кошници. Те са дълги по 15 - 20 см и имат четриръбесто или шесторъбесто тяло. На предната страна завършват с връх, а на задната имат перки, направени от пера. Стрелите от този вид се изхвърлят с помощта на друга, жилава пръчка, която действува като метателните машини. Ергените се обучават да ги хвърлят на голямо разстояние. Когато на Поклади запалват оратника на някоя височина, близо до някой квартал на селото или в самото село, всеки се опитва да изхвърли запалената стрела в двора на момичето, което обича. При това хвърлянето е съпроводено с цинизми, произнасяни в речетатив от хвърлящия по отношение на самото момиче и на всички в къщи. Ето някои такива пожелания:

1 Ората копата,
дай ми чичо момата,
да я водя из дол в дол,
да й сека фурка,
да ми дава...

2 Кур, кур, дядо господи,
това е за твое здраве

3 Кур, кур, мили татко,
това е за твое здраве

При това волнодумство в много случаи се започва с "ората, копата", очевидно формула, на която ние днес не разбираме смисъла. Думата кур тук очевидно има значение на фалос и ясно е, че самата стрела е символ на половото влечение на младежа към момичето. Момите събират хвърлените в двора стрели и на другия ден се хвалят с броя помежду си. Родителите на момите и на ергените пък не отправят нито един упрек към едните и към другите за неприличното държане и цинизмите на ергените. Те не вземат и никакви мерки да запретят обичая..."

"Медното гумно на прабългарите", Иван Венедиков, Наука и изкуство, С., 1983