Сумрачно, в изповедалнята на поп М. навлизат два тъмни субекта, видимо притеснени. С побутвания и пошляпвания отзад (тайно и полека) вторият по-едрият насочва първият към поп М. Поп M. се прави, че нищо не забелязва за да не смути предстоящата изповед. Освен това, той няма нищо напротив близостта между мъжете и дори само по жестовете успява да разпознае действащите лица.
Пръв започва Сам. Въпреки, че предварително са се разбрали, че като приятели ще понесат последствията поравно, той в последния момент се уплашва от силата Господня и ...
- "Господи прости,
той ме съблазни,
чист пред теб съм аз
той е пидирас"
Измамен, добрият чичо Сава, губи контрол над емоциите си и въпреки, че е кротък и скромен, не издържа, избутва Сам с лакът настрани, така че оня отхвръква "на една ръка разстояние" и застава чинно и смирено пред благият поглед излъчващ се от облите очи на попа и спокойствието лъхащо от облият му тумбак.
"Господи, лъжа е туй,
сидях си мирно, той извади хуй
и дори не ме попита,
уплашен бях - в самозащита
гъза си стиснах здраво,
ала краекожието му оказа се кораво"
Умилен и развълнувам поп М. се доближава до съгрешилите мирияни, прегръща ги и формално опрощава греховете им. Според него това съвсем не са грехове, а точно обратното, но няма как да им го каже направо и за това нежно, но власто ги приканя да го последват в една малка стаичка, където според него Господ чувал по-добре изповедите. Залоства здраво вратата напреки с една сръжка от метла и им заповядва да застнат чисти пред Господ. Понеже те в първият момент не разбират какаво се очаква от тях, той нагледно им показва като почва да се разсъблича, бавно с маниери на професионална стиптизьорка. Най-насете смутените християни се досещат, какво става и какво ще стане след това и започват да изпълняват с ентусиазъм първата процедура по очищението. След като и тримата са голи дядо поп произнася патетично:
"Не е грях, туй що от сърцето иде
Господ любовта ви виде
готов дори е той да ви помага
злото веч от вас ще бяга!
Но защо ли с приказки се бавим,
айде влакчето да правим
Аз ще бъда машиниста,
гъз ми знае три и триста,
Савата в средата контролира,
Сам отзаде ще напира
Който свърши пръв отпада
ада ще е негова награда!"
Сава и Сам мълчаливо се отдават на удоволствието от движението по добре смазаните релси на насладата. Единствен дядо Поп невъздържано реве ту-туууу, когато отново и отново продупчва билета си за ада.
Двамата герои премълчават "произшествието" с Козата, защото поп М. не одобрява любовта към животните, при условие, че в селото има толкова хубави млади юнаци.
Утре те ще се изповядат при мюфтията. Той е добър мюсюлманин, честен, трудолюбив. Грижи се за цели две стада. Едното от овце, другото от кози - всичките до една рекордьорки в млеконадоя.
Подпис:
|