|
Ето малко цитати, които надявам се да намерят достойно опровержение от познавачите на езическите вярвания.
Пътят, по който преминава търсещият Истината, символизиран чрез тристъпалната пирамида, е известен като Май-Юлъ (“Пътя на Май”) по името на първия цар на Самар (Шумер), който пренесъл Традицията в Средния Изток. Преданията за произхода на свещеното знание разказват, че първия учител на хората бил Аудан (герм. Вотан, сканд. Один или Аудун - “Приятел на богатството” = алт. Боян или Баян, “Богатия”), наричан още Таргиз (“Подобния на Бога” или скит. Таргитай, “От рода на Бога”), който принадлежал към предшествуващата човечеството свръхраса на алпите от Чулман Арал (Туле) - недостъпния за смъртните “Сребърен Остров” в Северния Ледовит Океан. Неговият син Джам-Иджик (перс. Йима, Джамшед, инд. Яма), който бил първия Колоксай, основал в района на Поволжието първото човешко царство - империята Идел - център на която бил легендарния град на щастието Джамбул. Животът там бил устроен съгласно принципите на Торе - “правилния начин на живот”, предвиждащ разделянето на хората във функционални съсловия или касти съобразно тяхната изначална вътрешна природа. Тези свещени закони били дадени на цар Джам свише, което се изобразява от легендата за това, как от небето в иделската (или “скитска”) земя паднали златните предмети - ярем, рало, двуостра секира (сагара) и чаша (по Херодот, “История”, ІV, 5) - емблеми съответно на аграрното, военното и жреческото съсловия - които представляват същевременно указатели на Пътя, символизиращи последователните етапи на духовното развитие на човека. Впоследствие обаче в империята възникнал религиозен раскол (символизиран от легендарната красавица Чулман-къз, въплъщение на злата алп-бика Кузге - “Мишката”), в резултат на който хероическата цивилизация на Идел загинала, родът на елбирите (хероите-полубогове) се разпръснал по света, губейки чистотата на божествената си кръв, а градът Джамбул бил разрушен. През настъпилите тъмни векове (които продължават и до днес) свещеното царство (обозначавано с термина Аг-Йортъ или Агарта - “Бялото Владение”) престанало да съществува във външния свят, преминавайки в друго измерение на битието - което легендата изобразява като изграждането от Тенгри-хан (перс. Франграсйан или Афрасиаб - владетеля на Туран) на един подземен (т.е. “невидим”) град - откъдето обаче то продължавало да оказва влияние върху нашия свят, по-точно - върху онези хора, които били способни да усвоят духовните му еманации. Сакралната Традиция останала достояние на една малка група знатни родове, които, внедрявайки се сред различните народи, се превърнали в просветители, учители и владетели на народите, пренасяйки свещеното знание през вековете. Така, както бе казано по-горе, владетелят Май, родом от града Мардуан в Идел - разположен на мястото, където хилядолетия по-късно бил издигнат Велики Болгар, - пренесъл учението в Месопотамия. Оттам родът на Асите или Арманите го занесъл със себе си в Мала Азия, където бил изграден духовният център на Запада - града Атряч или Асгард (Троя). От него дошъл обратно в Месопотамия пророкът Авар-Хум, който предупредил самарците (шумерите) за настъпващия Потоп. След катаклизма владетелят Хон-Анбал от Маевия род Мардуан-Дуло, заедно с една група преселници от Идел под предводителството на военачалника Куберчек, заминали от Месопотамия за Далечния Изток, където основали Хунската Държава. А след разрушаването на града Атряч (Асгард), един от неговите князе - Еней - пренесъл свещеното знание в Италия, превръщайки се в родоначалник на Римската Традиция. Друг княз - Таргиз (сканд. Трор или Тор), потомък по женска линия на последния атрячски цар Бир-Джам (Приам) - се преселил в Крим, където учението продължило да се съхранява от рода Кимер. При иделския цар Буртас (Партатуа) от рода Сармат кимерците били прогонени в Закавказието (Арман), откъдето по-късно се завърнали по времето на цар Азак, под предводителството на Юрган (Орган) - потомък на легендарния герой Аудан Дуло и дъщерята на Аламир Челдан (Александър Велики) Боз-бика (“Сивата Господарка”). Друга група Аси, водена от Аудан-Баръс (= историческия Один или Вотан), прогонен от чичо си Авар, убиеца на баща му - цар Алвар Магиз, заминала за Северните земи, където поставила началото на царско-свещеническите родове на германците и скандинавците - хермионите (армани) - клон на жреческия род Ерми, поставил началото на Традицията на арманизма (ирминизма) или Асатра (“вярата на Асите”). Така свещеното Учение отново се завърнало на Север. Впоследствие - при Великото Преселение на народите - дошлите от Изток хуни отново припомнили на иделците много от забравените древни знания, които били съхранили в далечната си родина. Новият синтез на Традицията бил осъществен в една от отломките на великата Хунска Империя - царството Улуг Булгар Йортъ (“Велика България”), основано от кан Ирник, син на великия владетел Атила от рода Дуло. Ето от къде българите от Дунав и Волга получили своето посвещение в изначалната Традиция. А всичко това е само една малка част от историята на приемствеността на роденото сред ледовете на Арктика свещено Предание по обитаваните от различните евразийски народи земи през епохите на Мрака.
.. "за полубогове, тоест за аси" - лат. Според старите скандинавски саги Асите са полубожествен народ, дошъл от Изтока - от земите на изток от р. Дон според исландския писател Снори Стурлусон (XIII в.). Те най-напред воювали с друг един такъв народ - Ваните, обитавали Приазовието и долното поречие на Дон (Вана-квисл или Тана-квисл - Танаис), а сетне се съюзили с тях. Изследователят Омелян Прицак установява, че Асите съответствуват на споменаваните в арабските извори ал-Ас - тюркоезичен род, управлявал Хазарската империя, явно произлизащ от древнотюркската династия Ашина (клон на хунския династичен род Дуло и вероятно свързана с Асеневци), създала Тюркския каганат. Тяхното средище Асгард съответствува на Таматарха (Т'муторакан) на Тюменския полуостров - столицата на кан Кубратовата Велика България, а впоследствие - на Хазария. Ваните от своя страна съответствуват на Оногурите (от хунобългарското ван = тюркското он - "десет"), т.е. на Кубратовите българи (вж. Pritsak O., "The Origin of Rus'", chapt. 11, p. 240 - 250). Действително, според нордическите предания родината на Один (герм. Водан, Вотан) - вожда на Асите, от който извеждат рода си различните германски и скандинавски династии, се намирала в Тюркланд (Tyrkland - "Земята на тюрките"). В сагите се среща терминът Tyrkjakonungr ("Крал на тюрките") - според Прицак става на дума да тюркския каган (император). Интересно е, че сред казанските "татари" - потомци на волжските българи - съществува преданието за героя-полубог - алпа Аудан. Професор Прицак счита, че след неуспеха на Кабарския бунт един от хазарските кагани (императори) е бил принуден да забегне при норманите ("русите"), заедно с верните си хора, които не се примирили с приемането на юдейската религия от управляващата върхушка на империята, начело с каган-бека. Именно те донасят на Север традицията на Одиновата вяра.
И нещо от мен:. Трябва да не забравяме ,че логичното мислене в защита на тези хипотези е ,че българите и сродните им степни народи са значително по напред от скандинавците в държавотворчеството а и логично те да донасят идеите за едно ново устройство на обществото тоест преход от родова община към феодализъм , което пък води след себе си и извесни и нужни за новия строй реформи в религиите на тези народи.
|
Произходът на Нордическата традиция?
