В детската градина цареше небивало оживление. Дечицата бяха разделени на две групи. Едната - доста по-голямата бяха преоблечени като малки козлета, другата по-едрите представляваха малки копия на черният страшен вълк от приказките. Край тях нервно потропваха госпожите и с последни усилия удържаха ентусиазираните вълци, които искаха да налетят на "уплашените" козлета. Една от госпожите беше главната коза (козата-майка), която в последният момент трябваше да надхитри всичките вълци и да спаси бедните козлета, а параджията беше добрият и всемогъщ пъдар от близкото село, който беше излязъл за малко, под предлог да настрои мерника на пушката си. Понеже не се намери подходящо облекло за него, той беше се облякъл като каубой от уестърните - целият в черно. И всичко щеше да бъде наред, ако преди това ловецът не се спря да хвърля блеснали погледи на малките козици, които нищо не забелязваха, унесени в радостната еуфория. От дуга страна, майката коза бе забелязала лъстивите погледи на ловеца и шепнеше зачервена от възмущение нещо на ухото друга госпожа.
Госпожите плеснаха с ръще и постановката започна. Вълците се скриха да дебнат в една импровизирана палатка, подобна на индианско типи, а в средата на стаята останаха козлетата и майка им. Настана тишина, дори мамите и татковците, от които се състоеше публиката заглъхнаха, като първите спряха да обсъждат тоалетите на госпожите и да се побутват по косите, а вторите сгънаха и прибраха фунийките от вестници, в които до тогава люпеха семки. Дори престанаха да оглеждат и преценяват по-елегантните госпожи.
Първа се обади майката-коза:

"Аз отивам на пазар,
ряпа да ви купя
сал на селският пъдар,
ще отворите, ако почука"

Едно от козлетата, назначено за отговорник на групата, отвърна с тъничко гласче:

Мамо, ти не се плаши,
имаме шпионки,
ако Вълчо се реши -
салют ... от дарадонки

Коза се цъсна с дездорант и се оттеги бавно, видимо успокоена. Палатката на вълците се разклати и от нея изпълзяха групичка малки въчета и се устремява към козлетата. Едно от тях илезе на преден план и почука на импровизираната врата. Отвътре женско козле викна:

"Парола!"
"Яж си сопола" - отвърна вълка, но веднага се усети и извади християнски кръст и го размаха пред шпионката. Доверчивите козлета, при вида на кръста, решиха, че това е поп М. от съседното село, който е техен добър приятел, понеже ги е кръщавал като новородени. (Поп М. вече кръщаваше само животни, понеже християните по тези места бяха изчезнали отдавна). Нетърпеливите вълчета събориха вратата, действие което липсваше в сценария, но родителите не го бяха чели и не забелязаха. Настана тупурдия и олелия и козлетата бяха "изядени" до едно, като останаха само обувките им. Те бяха оставени за храна за последното вълче, което гордо изпъчено бе на пост отвън. То по неизвестни причини, носеше костюм с много гърди по него... вероятно беше се обркало и в последния момент, беше облякло нещо от следващата постановка. Вълчетата се натъркаляха, сити и доволни, пазачът им започна да гризе обувките от връзките и също се улиса. В този момент от парното изкочи разгърден и запотен Пъшо, пушката му стърчеше напред, заредена до откат и ревна гръмогласно:

"Заловен, стой, мирно, край,
царвула пускай, бързо се предай"

Изплашеният часови се наака. Нещо, което също го нямаше в сценария. Този път всички разбраха, но решиха, че така е по-достоверно и си замълчаха. След като преодоля защитата, ловецът Пъшо заблъска по въздуха с юмруци (там където стоеше падналата врата). Отвътре се чу вълче, което за радост или съжаление се случи преоблечено момиченце:

"Парола!"
"Ебахта у пичката гола" - ловецът без да иска или нарочно се беше изтървал. Родителите викнаха възмутени, някои дори станаха на крака, готови за линч. Наложи се да бъде изведен набързо от чистачката, едра и мустаката леля, въоръжена с метла с дебела дръжка. Всички знеха, че не бива да се противопоставят на лелята, щото беше голям инат и много твърдоглава. Освен това беше голям патриот и отявлен християнин. В стайчката си държеше няколко библии: на турски, гръцки и иврит. Всичките беше успяла да прочете, че дори и забрави.
В този момент коза се върна от пазар. Настъпи заключителната фаза на постановката, където главната героиня каза:

"Леле-мале, майко мила,
ряпа нося във торбата
пълна съм със сила
и ще им счупя аз главата"

Коза започна да налага вълчетата с ряпата. Те ревяха от ужас. Изплашени майки хукнаха да спасяват отрочетата си, бащите пък, непукисти, обсъждаха талията на козата и дали ходи на фитнес, че е толкова тънка, а така силно налага. Олелията стана пълна, всичко се обърка. Директорката на детската градина дотърча разчорлена и викна:

Вълци, майки и козички,
в името на Бога, спрете всички...

Бог беше ведомостта, на която се разписваха за заплатите, така че изведнъж настана мир и любов християнска. И братско чувство обля всички като лъчи слънчева светлина по пладне.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите