Просветление-продължение

Аз на плажа си стоях,
блажено бирите броях
над мене небосвода чист,
по мене - пясъкът златист

Дори чадър не бях си взел,
когато дотърча козел
Гневен и сърдит кат люта чушка
гъза ми със рогата си намушка

Търтих, бягах, по брега
изплашен от врага
От умора съм сломен,
но той не бяга подир мен

...и гати ... без окото му да мига
бира подир бира той надига

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите