1. за античните стандарти и ръст на населението 500 000 не са били никак малко и са напълно сравними с днешните мегаполиси. За свободните нрави и пороците не си прав - те винаги са били по-характерни за големия град, отколкото за малкото населено място. Престъпността пък съвсем.
Става въпрос за създаването на особен тип урбанистична консуматорска култура, каквато имаме днес в пост-индустриалните общества и която има своя точен паралел в елинизма и най-вече епохата на Римската империя.

2. добре, от целия познат тогава свят - така става ли?

3. до известна степен си прав. и все пак това за пръв път се появява в такава степен и в този мащаб именно в Рим. и в Рим то се осмисля като културна ценност.


А къде видя пародийно осмиване на Рим и какво лошо съм казал за неговите жители?

Например за това, че на официалната религия не се е гледало сериозно, виж изказването на Катон Стари още от времето на Републиката у Цицерон, De divinatione, книга ІІ, глава 24.
По същия начин всичко друго, което казвам, е повече или по-малко базирано на прочетени неща в латинските извори, но мисля, че засега ще се въздържа да ви търся прекалено много цитати - все пак не искате от мен да пиша статия, нали? щадете свободното ми време.

Ще се съглася, че сравненията ми между Рим и САЩ от една страна и Римската империя и глобализиращия се свят от друга са крайно неуместни тогава, когато ти ми докажеш, че:

1. Държавните идеологии и политически доктрини, за която говорихме по-горе, не са сходни.

2. Урбанистичната консуматорска и космополитна култура, за която стана въпрос тук, не е сходна в двата случая, или пък е нещо, което присъства в същия вид във всички останали култури.

3. Римското Средиземноморие не е имало развита икономическа мрежа и глобален пазар от Тигър и Ефрат до Атлантика, подобен на днешната световна търговия.

my soul swims gently in her pool