интересно в духовното усещане , което са лансирали римляните и САЩ

Прекалено абстрактно е да се говори за "духовно усещане", трябва да си живял в древния Рим, за да го усетиш напълно, иначе само по догаждане и налучкване не се получава винаги.

За това, че Рим като цяло е пропагандирал по-висока форма култура сред варварите, отколкото разпространяваната от САЩ масова култура, си прав. Но това не изчерпва всичко.

Има други неща, които могат да ни помогнат да усетим поне малко духа на Римската империя и да видим, че в много отношения той е близък до днешния глобализиращ се свят. Римската империя през периода, за който говориш, съвсем не е била място, в което всички са били някакви воини-свръхчовеци, със здрав дух в здраво тяло.

1. Средиземноморието, владяно от римляните, вижда появата на първите в света мегаполиси (Рим, Александрия, Антиохия и някои по-малки). Там също са можели да се наблюдават сходни на днешните големи градове явления: струпване на огромно количество хора на едно място, мултикултурност и етническа и расова пъстрота, разцвет на зрелищата (амфитеатър вместо днешните тв, кино, списания), поява на някаква форма на масова култура, макар и не такава като днешната, социални явления като пиянство, наркотици, проституция и дребна престъпност.

2. Стопанска глобализация по римски: цялото средиземноморие е един общ пазар, има много едри търговци, които шетат от единия до другия му край, всякакви стоки се стичат от целия свят в консумиращата паст на мегаполисите.

3. Експанзия на римския начин на живот: във всеки град на Империята, от Гибралтар до Варна, може да се намерят все същите форум, бани, театър и други подобни - точно както днес навсякъде има МакДоналдс, KFC и реклами на Кока-кола, и се предполага, че навсякъде те трябва да са еднакви.

Това казвам засега, могат да се добавят и още точки.

Колкото до езическите култове в техния "класически вид", на много места по това време те не са били популярни. Държавният култ пък хич не се е взимал насериозно - още в края на републиката римските жреци трудно са сдържали смеха си при изпълнение на предписаните ритуали. Почитането на гения на императора като божество не е нищо повече от политически ход, никой не е смятал в действителност императора за бог. Езическата вяра, по това време главно под формата на различни мистериални религии, е била въпрос на личен избор, а не на държавна политика. Държавата не я е било особено грижа за това в какво вярват поданиците, стига да засвидетелстват лоялност към властта като правят едно формално възлияние пред статуята на императора. Гоненията срещу християните са главно по повод на отказа им да почитат императора, което е било едва ли не бунт срещу Империята. Впрочем и тези гонения изглежда не са били чак толкова жестоки, колкото победилото християнство ги изкарва впоследствие.

А и освен това епитетът divus никога не се е употребявал в латинския в смисъла на "луд".

my soul swims gently in her pool