но само при мисълта за отсъствие на компания, да няма с кого да се свържа, липсата на здрава земя, на някаква идентичност, самата мисъл е ужасно плашеща…
Нормално е определени мисли да са плашещи, но няма нужда се фиксираш върху тях и да ги усилваш така. Сигурно много други мисли като малък (и не само) са ти изглеждали също така ужасяващи на базата на някакви представи, пък после си видял, че няма нищо страшно.

Основното в контекстта на тази тема е, че заменяш по естествен начин привързаност към един обект с привързаност към нещо МНОГО ПО-ОБШИРНО. Така че ще имаш, и компания (бих казъл не лоша при това), и земя (хм, не знам колко е здрава, която и да е земя), и даже нещо което може да наречеш „идентичност“. Навремето сигурно може да не си искал да се разделяш с някое плюшено мече, но сега виж как една жена те кара да забравиш мечето/моторчето... Така и Цялото може да те накара да забравиш въпросната жена.

тя е вещер, вълшебница, умее някакви ...
Още вниманието ти е приоритетно в нея... Няма НИКАКВО значние какво тя умее, а какво ти виждаш в себе си. Тя може да е всякаква и най-често уголемена твоя фантазия, докато вниманието ти не е в теб и не виждаш какво се случва в твоята пещера, ще страдаш. Не можеш да минеш метър, Стушо.

Аз не мога да се справя сам - все още не мога, рано ми е, млад съм още и зелен, пък и страхлив по дяволите, без съдействие от по-опитен човек, единствено ще се докарам до някаква по-сериозна психоза. (тъй като все пак съм си куку)
Неволята много ги обича такива кукуковци и им приготвя страхотни изненади. А когато те се правят на млади и зелени, страхотността като нищо прераства и в страховитост. Не че искам да те плаша, но както го е казъл народът, мързелът не мори, а МЪЧИ. А в случая, МНОГО.