Защото чрез отношенията изразявам - заради това.
Вярно е онова, което казва Ошо, че едно цвете излъчва аромата си, защото не може да не го излъчва и няма значение, дали има кой да се наслади на уханието му, но аз казвам, че за самото цвете има нещо в повече - то изпълва природата с уханието си, с благодарността си и за него е много хубаво от моя страна, че не съм отказал уханието му, че съм се спрял за миг, да се насладя на неговата красота, инак не, че ще спре да ухае, ако просто го подмина, нито пък, че аз съм задължен да се спирам при него.

И още нещо в същия дух. Когато художника рисува картината си, той нанася в/у платното най- различни цветове и внимава, дали следващия цвят ще бъде достатъчно изразителен до първия цвят - за това са нужни отношенията м/у цветовете, за да изразят.

Та моите разбирания за свободни отношения са следните - па като не сакаш да ти дода на гости, няма проблем (; тогава ти ми ела на гости :Д
Но, ако откажеш, ще те питам защо - защо да се лишим от още обогатяване и взаимност. За мен е естествено, да се срещнем - да поискам да се срещнем, това че е естествено е достатъчно, защо трябва да получавам, защо трябва да очаквам, защо да искам нещо друго, да ме довежда до еди какво си, без значение какво. Все пак в действителност аз не съм цвете, нито уханието на цвете, нито цвят, нито картина, нито платно, нито художник, а просто човек, чиято естественост е просто такава.