|
Да, наблюдаването само на дъха не е толкова просто колкото изглежда на пръв поглед. Или по-скоро, понеже е много просто и ... става сложно. Така че няма нищо необичайно в това, което казваш.
Ще ти споделя една медитация, която обичам много и която може да ти хареса. Казва се "Наблюдение и Стоп" и е комбинация от два процеса, които като Ин и Ян се балансират.
Наблюдението включва от сутрин до вечер и от вечер до сутрин просто да наблюдаваш пасивно това, което правиш, мислиш, усещаш, чувстваш. В началото, когато се сетиш, пък после лека-полека ти сама ще го удължаваш.
Вървиш по улицата и наблюдавай ходенето си. Усещай как докосваш пътя с ходилата ти, как се полюшва тялото ти... Наблюдавай, ако се появвят някакви мисли или чувства... Но всичкото това е пасивно наблюдение, а не работа. Все едно, че един малък пламък на будността ти свети някъде в центъра на съзнанието ти и осветява всичко. Един път като го уцелиш, ще разбереш за какво става дума, защото не се изсиква усилие за това. Просто в теб има един свидетел, който не съди, не дава мнения какво е това, което вижда или усеща, а просто ВИЖДА и УСЕЩА.
Разбира се, ще се отплесваш милион пъти и ще забравяш да наблдюаваш, но това е нормално. Просто, се връщай към наблюдението, когато се сетиш. Докато лека-полека този пламък става все по-постоянен.
Наблюдавай се, когато си отваряш очите сутрин в леглото, когато си в банята или тоалетната, когато се храниш, когато се смееш, когато общуваш с други хора, когато правиш 1001 неща.
Стопа пък е на практика . За разлика от пасивното наблюдение по-горе, той е актвиен в смисъл, че при него реално спираш всякакво действие и замръзваш за 10-20-30-60 сек. И ставаш 100% наблюдението, което описах по-горе.
При Стопа няма подготовка! Сещаш се за него и СТОП! Замърваш всичко външно. И остава само пламът на съзнанието ти активен. Докоснала си лъжицата със супа до устните ти, сещаш се и ... СТОП. Спираш така и усещаш без мисли и чувства. И после продъжалваш действието си поемайки лъжицата. Докосваш клавиш от клавиатурата с пръст, сещаш се и СТОП.
За Стопа е идеално, ако някой може да ти партнира и да ти казва СТОП в прозволни моменти... Тогава се усеща най-хубаво разликата с ежедневната несъзнателност и с това как пламъкът на будността изведнъж се услива.
Аз съм си измислял всякакви помощни средства за Стопа. Часовникът ми е електронен и го оставам да звънва на кръгъл час и ...СТОП. Спомянм си правехме тай-чи в една група преди много години и деца хвърляха камъни от време на време по прозореца на физкултурния салон, където бяхме. И инструкторът ни, който беше и ошовец, схвана полезността на това и ни каза "Когато някой камък удари по мрежата на прозореца, спирате и замръзвате в тай-чи формата (последователността от движения като танц)". После той ни казваше да продължим и ние продължвахме оттам откъдето бяхме спрели. Все едно, че натускаш бутона Пауза на видео плеър!
Друг пример. Когато бях с близки приятели от чужбина, на които им бях казал да ме коригират, когато казвам нещо неправилно на техния език, и понякога отнемаше дълго време докато разкажа някой виц. Защото ме прекъсваха по 10 пъти. Но беше интересно да спра, да кажа правилно съответнаат дума и да продължа. Не знам дали вицът ставаше смешен, но на мен ми беше забавна практиката.
Ако искаш пробвай малко, може да споделиш първи усещания и ако нещо не ти изглежда естествено и после ти сама ще го развиваш.
|
Наблюдение и Стоп [re: shshtt]
()
