|
Тема |
Re: За човешкото [re: izit] |
|
Автор |
Haтaшa. () |
|
Публикувано | 29.06.09 19:55 |
|
|
Всичко, което казваш, за мен само потвърждава липсата на каквато и да било граница. Начина по който функционирам, мисля, възприемам, определя и външното ми битуване, начина ми на мислене веднага личи отвън. Затова и хората не си приличат. Има само граница на нашите възможности за възприемане на света, на нешето себеусещане. Обикновено са твърде ограничени и стеснени при повечето индивиди. Именно навлизането в това себеусещане се има предвид, когато имаме чувството че някой е докоснал нещо у нас, някакво мое си възприемане на действителността.
|
| |
|
|
|