"Свършването" и "започването"на теб самата, на твоята истинска същност, не съществуват в реалните измерения на съществуването.
Външната действителност е много прецизен огледален образ на
вътрешната действителност.
Ако си малко по-будна и наблюдателна,
ще започнеш да забелязваш връзка между ставащото вън и ставащото вътре...
Ясна граница няма, но има граница, тя е много финна, почти невидима..

Може да се каже, че външната действителност, в смисъла в който ти го казваш,че я няма, е Опъката страна на вътрешната действителност.
Значи, всяко едно огъване отвътре, създава огъване и отвън,
но ние виждаме само огъването отвън/външната страна, без дори да знаем,
че всички външни процеси са следствие от вътрешните процеси.
Количеството неосъзнатост, изобщо, във всички вътрешни аспекти,
е доста голямо, и оттам е и неправилната визия, и неправилно разбиране, и липсата на контрол върху самите нас/емоциите ни, мислите ни, действията ни, и всички тези вътрешно/външни процеси.
Живеем в една безкрайна вихрушка от неосъзнатости,
и океана ни лашка постоянно и замята и ни запрашта на сушата и пак ни връща,за момент утихва, после пак се засилва бурята и така,
докато не осъзнаем, че един път захвърлени на сушата, вместо да чакаме да бъдем върнати отново с притегателната сила на морето,
можем просто да седнем, както сме на сушата....
и да помедитираме над целия този Процес, който се случва...
...да разберем, кое, как и защо....................................................................
в тази медитация, ще съзрем част от Себе си в това бурно море,
ще съзрем част от себе си в земята, на която седим,
ще съзрем част то себе си и в небето над това море,
та дори и облаците, слънцето, луната, звездите,
и всичко останало във вселената, а то е базкрайно...
ще съзрем, че е част от нас,
и символизира нещо...

!...Времето е Ограниченото Лице на БезВремиетО...!