|
глейса, това подканяне, дет' го праиш - кой разчитал на готовите отговори и т.н.., е детско малко. детинско по-право. аз тез въпроси колкото пъти си ги задавам, мога толкова пъти различни отговори да им дам. важното в случая ми е на мен да не оценявам - себе си или другите. да не слагам под общ знаменател различни хора и да не генерализирам. изглежда ми като че ли ти го правиш, обаче. помисли си какво криеш зад тази илюзорна сигурност.
това, което ми хареса в темата ти, беше Можеш ли да бъдеш себе си, когато влизайки в отношение губиш себе си - ставаш повече или по-малко в зависимост от материала срещу теб? Има ли такова нещо като себе си
като изключим 'материала', което е понятие на бат бойко, както и това с 'излъскването', което си и е твоя някаква лична грижа - на тез коани универсален отговор няма, всеки го намира за себе си. аз мога да кажа мой отговор за процеса, не за резултата - и той е, че човек не е някаква фиксирана и окончателна същност, а поток, постоянно променящо се - съзнание, енергиен концентрат някакъв, което е флуидно и реагира на постоянно променящите се обстоятелства. човек в потенциала си е всичо, затова са му нужни другите, пък и промените, за да реализира, полека-лека, цялото си. сега едно - после - друго, в нас има всичко и трябва много да учим, за да му дадем шанса да излезе, да се роди. да се фиксираме в една-единствена същност и ценност и занятие и форма спира автентичния ни процес. затова - общуваш, губиш се, намираш се, обменяш, обогатяваш се и т.н. аз-ът е илюзия, която е полезна - помага ни да се центрираме в тук-и сегато на телесното си ограничение. с времето се разширява и започва да губи значение, 'аз' става гъвкаво понятие с много вариации.
полезно е да можеш да бъдеш лъскав, но да можеш да бъдеш и невидим - както са казали хората 'да знаеш две и двеста, без проблем', всичко това са роли, състояния, които са адекватни за различни ситуации. лошо просто няма :) има го в оцеките ни. и в твоите оценки, Наташа. Ако подходиш с любов и приемане към себе си в тоя въпрос, ще откриеш че всичкото е прекрасно и Пътят си върви по-найподходящия за тебе начин
|
Re: За човешкото [re: Haтaшa.]
