|
|
| Тема |
 За човешкото |
|
| Автор |
Haтaшa. () |
|
| Публикувано | 22.06.09 23:29 |
|
|
|
Не разбирам човешките отношения. Можеш ли да бъдеш себе си, когато влизайки в отношение губиш себе си - ставаш повече или по-малко в зависимост от материала срещу теб? Има ли такова нещо като себе си, или винаги трябва да излъскваш лустрото за пред другия? Не е ли това бягство, загърбване, подтискане, временно споразумение със себе си? Има ли въобще такова нещо като "себе си" или винаги то е повлияно от обстоятелствата? Нали битието определя съзнанието? Или пък обратното? Болестите погрешно мислене ли са? А кое е правилното? Многообразието води ли до свобода? Свобода поне от детеродните функции, от които свободни са дори животните? А ние? Ние се вкопчваме в едно и разправяме, че друго няма, щото единственото в което съществуваме е страх.
| |
| |
| 
|
|
