|
Здрасти Хуанджино
Ето ти нещо, което ти писах преди няколко дни, но не пуснах, защото исках да го завърша. Прочетох го отново и ми се струва, че пак бих казала същото, хм..днес с други думи и по-конкретно. Но ето първо това:
------------------------------------------
Ако не вярваш спомни си, как бях разказал, че човек трябва да се бори, защото ще му се качат на главата. Не е нужно да си силен, за да се бориш, но ако си решителен ще стане. И описах как като малък големите ни биеха, а като казвам бой, разбирай истински бой с ритници и юмруци. Примерът беше, че намерих начин - с павета. Двама аргасах и вече не ме закачаха. А ти какво направи, удари го на подигравки. Смисълът на всяко нещо се изменя и се обръща против теб. И подобни примери имам поне сто в тези клубове. Затова не очаквай прекалено много. Малко по- реално гледай на нещата.
A, a, a! Точно това! Точно ей за това, се почувствах тогава виновна! Не някаква странно-неопределена подсъзнателна вина, дето къде ли не прерових да я намеря и нищо. Защото точно в онзи текст, видях част от истинския Хуанджи, говорещ за себе си, без страх, че някой може да го разбере накриво и да изопачи думите му. Е, аз ги изопачих. Тогава не се усетих какво правя. Дойде едва по-късно, защото видях, че не е право да говоря така. И тогава си казах, че като те видя, ще ти се извиня. Исках на живо. Научих си урока, още преди да бяхме започвали разговора. Затова за мен, онова, което вметнах в поста си към Мо, че сигурно ми се сърдиш, беше вече само дума. Всъщност, знаех че ще се хванеш за нея. Написах я за да си натрия носа, да видя на показ нещата, които правя и мисля. Не съм особено мила със себе си И докато тогава, докато ти се извинявах, не бях сигурна защо го правя, намирах че разговорът е безсмислен и направих това, което ти искаше, защото думите ти не допускаха друго, сега ти се извинявам най-искрено, с пълното съзнание защо го правя! Разбира се, че това няма нищо общо с теб!
Това, обаче, че хората могат да си тълкуват мнението ти по хиляда и един начина, да те виждат като такъв или онакъв, въобще не е причина човек да се затвори в себе си и да не показва истинската си светлина. Защото има хора и хора. И за някого, който може да оцени това, което показваш, това, което живееш, това, което си, ако някой може да види светлината ти, то и в него ще заблещука едно малко пламъче и ще усети онова приятно чувство на спокойствие и взаимност, без значение дали се познавате или не. Дори и никой никога да не забележи светлината в теб, то пак няма значение, защото ти си живял, точно това, което си. Ти си застанал зад целия си опит, зад всичките си преживявания, грешни или правилни действия и мисли, зад това, което си ти!! Ти си се приел изцяло и напълно и никой нищо не може да ти отнеме или нарани.
Вярно е, че всеки насочва нещата в някаква посока. Че пречупва, изкривява, лъже себе си и околните, че всичко това е една невъобразима каша от осъзнати и неосъзнати подтици, но въпреки това, животът се изразява, чрез нея. Не можеш да се откажеш от илюзията, защото ти си в илюзията. И дори, ако не идентифицираш себе си с илюзията, ти пак ще трябва да действаш чрез нея. Ако ще да е на много фино ниво.
Тук идва за съграждането и отразяването. Да, ти ще съграждаш (илюзия), но действията ти ще бъдат подтикнати не от нея, целта ти няма да е да съграждаш, а да изразяваш това, което си ти, което усещаш, разбираш, знаеш...
И общуването в клубовете - каквото и да се сетиш, което казваш, че е храна за егото, това са все израз на Духа, който ни води на някъде. Не е лошо да имаш аз, защото само чрез него, би могъл да усетиш Духа. Затова не се притеснявам да имам мнение, да имам желания, да се "храня" от клубовете.
Аз мога да имам мнение за теб и мога да те конкретизирам във всеки момент, защото имам сетива, които това правят. Ако ще и да си най-неуловимият, мога да сложа етикетчето - той е неуловим, той е просветлен, той е Буда. Друг е въпросът кога и дали е необходимо. Шаблонът, с който те меря, отговаря на това, доколко познавам себе си. И изучавайки теб, аз изучавам себе си и обратно.
------------------------------------------
Сега малко по-конкретно:
От една страна казваш, че искаш да говориш с мен, за да разбереш себе си, поради което ти пиша до колкото мога, по начин, който смятам, че би ти бил полезен. Но ти на моето писане и грам внимание не му обърна, а все търсиш клюка някаква, като че ли сме в някакъв Биг брадър.
Наистина ми е приятно да си пишем и ми е все едно как изглежда отстрани. Сега, в този момент, съм тук, с теб и другите не ме интересуват. Обръщам внимание на това, което пишеш и определено ми помагаш!, може би не по начина, по който си мислиш...Ако те питам за нещо, то не е с цел клюка, а е подтикнато от желание за взаимство и от истински интерес да ТЕ/СЕ откривам все повече и повече. Междудругото много си приличате в някои отношения с приятеля ми, като начин на мислене и отговаряне на въпроси. Хех, той милият, по едно време беше заявил, че щял да получи страхова невроза, щото постоянно съм го била анализирала. Това беше преди, сега е съвсем различно...спомних си
Има достатъчно хора, които са ме усетили, но не когато говоря, а май когато мълча. Дори когато говоря, понякога мълча, защото думите са само блед израз на нещо, което стои зад тях.
Е, сигурно не съм от тях. А и не зная как да те усетя, без да си пиша с теб или ти нищичко не пишеш. Мисля, че въобще нямаше да се познаваме (дори и толкова)
Стара максима е, че колкото повече говорим за една истина, толкова повече се отдалечаваме от нея. Та колкото повече ме разпитваш, конкретизираш и вкарваш нещата в подточки, толкова по- гротескна ще става картината.
Така е. Само дето конкретизирането и вкарването в подточки си има, в случая, съвсем друга цел и тя не е определянето на това, какъв си ти. Тя е опит да навлезем заедно навътре в нещата и да видим какво има там. И точно тук е важното какво точно ТИ виждаш и какво аз. Защото всеки вижда нещо различно, пречупено през целия му опит и същество и взаимно всеки разкрива за себе си нови, понякога неподозирани неща.
Ти ме питаш защо съм изтрил нещо, пък аз ти казвам да изследваш причините поради които ме питаш. Защото това е толкова любопитно за теб, та не ти дава мира вече месец или повече. Но не се занимаваш с този въпрос, ами го удряш на любопитство, сякаш си кварталната бабичка, която стои пред входа на блока и много се интересува, защо еди кой си е влязал в блока и при кого отива.
Тук отговорът ми е същия, като горните. Забележи, обаче, че аз не зададох само този въпрос, а още куп други, които се появяват в мен, в хода на разговора ни. Ако не искаш да ти ги задавам, не ми пиши.
Не, Лора не ме е засегнала с нищо. Изтрих го заради Миро. Към момата нямам нищо против, а ако тя има към мен, значи някой и е казал какво да мисли, което говори лошо за нея. В смисъл, че ние не се познаваме, тя не може да знае почти нищо за мен и не съм смятал, че има реална основа за да прави стратегически изводи.
Защо си го изтрил заради Миро? Каква ти е била целта? Постигна ли я и какво научи от това?
Ами как да ти кажа, говоря си на оная работа. Всичко, което казах до сега е абсолютно безмислено, защото ти не го използва за да разсъждаваш върху себе си, а си държиш на тъпите въпроси. Нищиш само това, кеото ти е изгодно и аз ти насочвам вниманието върху този факт. Това е което правя. :)
А, използвам го, бре. Толкова мога.
Много хубаво, че ми го казваш, но не ми показваш КАК да нищя нещо, дето не ми е изгодно
Но е по- лесно да се занимаваш с мен, да ми отделяш от вниманието си, от което нямам никаква нужда и так дале несериозни неща, а това което смятам за съществено, остава скрито.
Разбира се, че е по-лесно. Кое е същественото, което остава скрито? Това, че не виждам същественото, което остава скрито?
В какъв смисъл си го усетила Миро? Казал ти е само това, от което има файда. Показал ти е слабост, единствено там, където се чувства сигурен. Изиграл ти е една роля и ти си получила това, което си искала. Но си получила една роля и нищо повече.
Караш ме и мен да ти играя разни роли, което не желая да правя. Затова и трудно се разбираме, понеже не желая да те лъжа. Няма как да ме познаваш добре, особенно при наличието на всичките ти шаблони. Получава се - хайде моето момче да видим в кое шаблонче ще се наместиш.
Не си спомням да съм търсила слабостите на хората. Напротив, търся точно обратното. Шаблоните не са нещо лошо, а начин да общуваш с човек, който ги потдържа. Щото ти и да ми говориш със санскритски термини, само ще стоя и ще блея насреща ти, без да схвана и дума. Това, че използваш даден шаблон, обаче, въобще не означава, че ти го потдържаш. Просто ти дава по-голям набор от изразителни средства.
Със сигурност гледам през шаблони и затова и съм толкова многословна в клубовете. За да мога да ги разгледам на светлина.
Жена ми каза, "аз спя до теб и не бих се наела да те опиша като еди какъв си". Тя е 4 години с мен и не смята, че може да ме конкретизира, та ти дето очите ми не си виждала, ще ме усещаш.
Можеш ли да попиташ жена ти, моля те, защо се е влюбила точно в теб, а не, да кажем, в Гошо циганина, дето обикаля навън с каруцата? Гарантирам ти, че неговата същност е точно толкова неописуема, като твоята. И все пак...тя е избрала ТЕБ...защо ли??
Бутам ти го Миро, щото го имитираш, само поради това.
Миро не го имитирам. Просто съм го наблюдавала достатъчно дълго време и той е показал достатъчно постоянство в изказванията си, че да съм в състояние да схвана основната линия. И не ме интересува, дали той наживо е такъв или някакъв друг. Когато нещо ми хареса и може да ми свърши работа, вземам без да се колебая. Интересното е, че Миро ми е далеч по-трудно да определя, отколкото теб (поне засега).
Можеш да ми кажеш, че съм сгрешил във всичко и имам грешни усещания, но аз няма да си променя виждането до момента в който не се убедя в процеса на общуването, че е така. На празни приказки не вярвам, както не вярвам на красиви приказки, комплименти и прочие.
Напротив, изхождаш от убеждението, че си много разчупена и цял низ от подобни определения, както за теб, така и за другите. Според мен, безплатен обяд няма. Всеки пише щото получава нещо от това и егото му се храни по някакъв начин, включително и аз. Но поне го знам и не се напъвам на бой с егото. Няма какво да разбирам, да осветлявам или прочие, нещата са от ясни, по- ясни и толкова.
Говориш ми против шаблоните, а ти ги използваш. Че не съм можела да те определям, а ти ме определяш.
Не виждам нищо лошо в това, всеки да получава това, от което има нужда. И в тези разговори нещата никога не са едностранни.
Не виждаш ли, че те насочвам само там, където ми е изгодно. Ти какво, искаш да капитулирам ли? Никой не капитулирва сам, освен ако живота не го принуди.
Ни най-малко. Просто си говоря с теб. Като ми омръзне или нещо друго, ще спра
Естествено, че ще играя роли, ще те подвеждам и няма да ти се разкрия. В живота не винаги е оправдано да се разкриваш, обаче винаги е оправдано да си наясно какво точно става.
Възможно ли е да си наясно какво точно става? Щото на мен все по-неясно ми става и единственото, което ми остава е да вървя накъдето дойде, имайки само една гола будност и вяра.
|
Re: вина, страх, смърт, осъzнаване [re: huanji]
