И ти задавам въпроси, ха да вземеш да проговориш за себе си, ама нейсе...
От една страна казваш, че искаш да говориш с мен, за да разбереш себе си, поради което ти пиша до колкото мога, по начин, който смятам, че би ти бил полезен. Но ти на моето писане и грам внимание не му обърна, а все търсиш клюка някаква, като че ли сме в някакъв Биг брадър.
Толкова ли не разбра досега, че си ми интересен и искам да усетя начина ти на мислене и усещане на нещата.
Има достатъчно хора, които са ме усетили, но не когато говоря, а май когато мълча. Дори когато говоря, понякога мълча, защото думите са само блед израз на нещо, което стои зад тях.
Стара максима е, че колкото повече говорим за една истина, толкова повече се отдалечаваме от нея. Та колкото повече ме разпитваш, конкретизираш и вкарваш нещата в подточки, толкова по- гротескна ще става картината.
Ти ме питаш защо съм изтрил нещо, пък аз ти казвам да изследваш причините поради които ме питаш. Защото това е толкова любопитно за теб, та не ти дава мира вече месец или повече. Но не се занимаваш с този въпрос, ами го удряш на любопитство, сякаш си кварталната бабичка, която стои пред входа на блока и много се интересува, защо еди кой си е влязал в блока и при кого отива.
Не, Лора не ме е засегнала с нищо. Изтрих го заради Миро. Към момата нямам нищо против, а ако тя има към мен, значи някой и е казал какво да мисли, което говори лошо за нея. В смисъл, че ние не се познаваме, тя не може да знае почти нищо за мен и не съм смятал, че има реална основа за да прави стратегически изводи.
Ейй...през целия ни разговор с теб, така и не разбрах, към какво точно се опитваш да привлечеш вниманието ми. Нима не нищя тук темата за вината?? Или не съм ти отделила цялото си внимание??
Ами как да ти кажа, говоря си на оная работа. Всичко, което казах до сега е абсолютно безмислено, защото ти не го използва за да разсъждаваш върху себе си, а си държиш на тъпите въпроси. Нищиш само това, кеото ти е изгодно и аз ти насочвам вниманието върху този факт. Това е което правя. :)
Но е по- лесно да се занимаваш с мен, да ми отделяш от вниманието си, от което нямам никаква нужда и так дале несериозни неща, а това което смятам за съществено, остава скрито.
В какъв смисъл си го усетила Миро? Казал ти е само това, от което има файда. Показал ти е слабост, единствено там, където се чувства сигурен. Изиграл ти е една роля и ти си получила това, което си искала. Но си получила една роля и нищо повече.
Караш ме и мен да ти играя разни роли, което не желая да правя. Затова и трудно се разбираме, понеже не желая да те лъжа. Няма как да ме познаваш добре, особенно при наличието на всичките ти шаблони. Получава се - хайде моето момче да видим в кое шаблонче ще се наместиш.
Жена ми каза, "аз спя до теб и не бих се наела да те опиша като еди какъв си". Тя е 4 години с мен и не смята, че може да ме конкретизира, та ти дето очите ми не си виждала, ще ме усещаш.
Бутам ти го Миро, щото го имитираш, само поради това.
Не е доказано кое предполагам прибързано. Всеки лъже на поразия и предлага само удобни обяснения.
Можеш да ми кажеш, че съм сгрешил във всичко и имам грешни усещания, но аз няма да си променя виждането до момента в който не се убедя в процеса на общуването, че е така. На празни приказки не вярвам, както не вярвам на красиви приказки, комплименти и прочие.
Напротив, изхождаш от убеждението, че си много разчупена и цял низ от подобни определения, както за теб, така и за другите. Според мен, безплатен обяд няма. Всеки пише щото получава нещо от това и егото му се храни по някакъв начин, включително и аз. Но поне го знам и не се напъвам на бой с егото. Няма какво да разбирам, да осветлявам или прочие, нещата са от ясни, по- ясни и толкова.
Не виждаш ли, че те насочвам само там, където ми е изгодно. Ти какво, искаш да капитулирам ли? Никой не капитулирва сам, освен ако живота не го принуди.
Естествено, че ще играя роли, ще те подвеждам и няма да ти се разкрия. В живота не винаги е оправдано да се разкриваш, обаче винаги е оправдано да си наясно какво точно става.
Ако не вярваш спомни си, как бях разказал, че човек трябва да се бори, защото ще му се качат на главата. Не е нужно да си силен, за да се бориш, но ако си решителен ще стане. И описах как като малък големите ни биеха, а като казвам бой, разбирай истински бой с ритници и юмруци. Примерът беше, че намерих начин - с павета. Двама аргасах и вече не ме закачаха. А ти какво направи, удари го на подигравки. Смисълът на всяко нещо се изменя и се обръща против теб. И подобни примери имам поне сто в тези клубове. Затова не очаквай прекалено много. Малко по- реално гледай на нещата.
|