|
"Доста полезна информация.
Някои от не6та ги знаех-къде от ли4ен опит,къде от вътре6на убеденост и пред4увствие,но ти ми помогна да ми стане по пълна и ясна картината за което много благодаря.
Ще те питам не6то за храненето- плодовете,зеленчуците,зърнените храни са ин храни,даже някои са твърде ин .Понеже трябва да има равновесие между ин и ян,а ян храните(месо,мле4ни продукти,яйца и някои подправки) не са от най-полезните(не 4е и зеле4уците пълни с нитрати са много полезни).
Как ще се компенсират ян храните?
Или е по-важно да се из4ити храносмилателната система,за да се постигне баланс,а пък равновесието 6те си дойде от други процеси.
Друго,което искам да попитам е за гордостта,възхвалата и признанието от другите,доказването пред някой,извесността.
За гордостта знаех 4е не е добродетел,за търсенето на възхвала и признание от другите не знаех,нау4их от не6то , което наскоро бях 4ел.
По същата логика доказването пред някой не е ли търсене на признание от него?
А извесността?Или тя е порок само когато се търси извесност,за6тото това озна4ава 4е се търси възхвала и признание от другите.А не е порок,когато е станала впоследствие на например:помагане на някой или пък написване на книга и т.н.?
Ако може да обясни6 по тези въпроси не6то,за6тото май не са ми пределно ясни (както за егоизма-мислех си 4е не съм егоист,а се оказа 4е съм по-голям отколкото си мислех)
Бъди здрав и щастлив."
Хората са много интересни същества. Малцина могат така откровенно да питат, за да се учат. Всъщност мнозина си търсят учители, но не допускат да бъдат поучавани и ето ти парадокс! Появяването на учител събужда и завист и дразнение. Любов не може и не бива да се дарява на всекиго. Във вселената съществуват два принципа - Любов и Безразличие - и точно това са принципите, с които Бог работи. Учителите притежават достатъчно магнетизъм (Любов), излъчват, за да могат да привлекът някого, който и да е, към себе си. Някои по-"ниски" в развитието си учители ползват "маски".
Хубаво е когато човек пита, без да се притеснява, че ще бъде посочен като глупец. Всъщност глупащината е едно прекрасно състояние. Глупакът е една от арканите в картите "Таро", според мен най-висшата. Тя е с номер "0" или е с номер "22" или е и с двете едновременно. От нулата всичко произхожда. 22 е най-висшото число в номерологията, извесна и като нумерология, което име все още ме учудва. Глупакът притежава прекрасен баланс на енергийните центрове, именно защото не му "пука". Срещал съм мнозина такива, маскирани като клошари, скитници.. Липсата на страх говори за добро състояние на първи енергиен център, който е като скачено съдче с четвърти енергиен център, от където идва искреността. Тук е момента да ти кажа: "Наближило те е Царството Небесно!"
Нищо не съществува само в "Ян" или само в "Ин". "Ин" и "Ян" присъстват навсякъде и във всичко. Съществуват плодове, зеленчуци и зърнени храни с преобладаващ "Ин", съществуват и такива с преобладаващ "Ян". Съществуват и таблици на храните, но най-добре е човек да усеща какво го съветва собствения му организъм и да го слуша. Така е. Най-важно е да се изчисти стомашно-чревната система. Въздържанието и Самоконтролът.
Нещата стоят просто. Човекът е оцелял защото се е приспособявал към условията на живот. Ако намалим храната и почистим организма от токсини, то какво ще пречи на храненето с прана. Това се случва естествено, за да се оцелее, но не бива да се избързва. Към такъв вид хранене се преминава постепенно, като задължително се напусне средата изпълнена със стрес, гняв, страх, насилие... и електричество. Ако човек се премести за около 2 месеца на място, което е отдолечено поне на 50км от какъвто и да е електрически стълб или проводници, по които тече електричество и премине към хранене с плодове, зеленчуци и зърнени храни, то той сам ще забележи как се изменя тялото му, как се приспособява, как нуждите от храненето намаляват, как здравето се възтановява. Организмът придобива една жилавост, една енергийност, придобива се живец. Трудоспособността се увеличава. Радостта и щастието също. Доброто става първокачествено.
Всеки има наблюдения върху хората живеещи в планинските села и хората живеещи в града. Съществуват хора доживели над 120-140 та и повече години. Мисли ли някой, че всички тези са извесни? Даже съществуват цели села и селища, общини, където средната продължителност на живот е на едно изключително високо ниво.
Гордостта, търсенето на възхвала, на признание идват от аз-а. Когато някой не познава Себе Си и не знае Кой Е, когато някой не се Е намерил, тогава такъв не познава и цената си. В хората съществува една празнота. "Парченце от пъзела" липсва и те живеят в постояна надпревара с другите, с ближните си. Когато някой не се познава, той изпада в комплексираност. Форумите са достатъчно доказателство за това. Ще избегна да посочвам примери. Вярвам всеки ще може да ги открие. Комплекса за малоценост или така известния комплекс на малкия човек е най-широко разпрастранен. От него произлиза завистта, гнева, алчността, насилието, енергийния вампиризъм...
Този, който познае Себе Си, няма нужда от признание, няма нужда от оценка, било то него самия или от околните му. Само такъв може да бъде, "като децата" чист. Само такъв може да си позволи да бъде сочен като глупак, да бъде унизяван и тъпкан. Да позволиш на някой да те потъпче е смелост. Да позволиш на някой да те наскърби, да те удари, дори и да те напердаши - смелост е. Разбира се смелостта винаги е на една крачка от неразумността и ако човек познава Закона за причината и следствието, ще знае, че допускайки това да бъде унизен и поруган, той спомага някой да навреди на себе си.
Разумността е в избягването на вскякакви конфликти. На изток са развили Кунг-фу до степен, която да могат да влияят от разтояние например, чрез силата на мисълта. Всъщност Кунг-фу се базира точно на това - на разумното съществуване, на Духовното израстване, на ненасилието.
За да се помогне на някого, то това трябва да бъде поискано, трябва да е потърсена помощ по ясен и категоричен начин, иначе всяка една намеса е насилствена, което е против Закона.
Търсенето на въпросното признание идва от незнанието върху сабствената цена. Умът търси признание, търси някой да го качи на почетната стълбичка с медалистите и ако може даже да е на най-високото, първо място. Това става именно от незнание, от невежество.
Съществуват хиляди, даже милиони техники за преодоляване на това невежество, за постигане на Себепознание. Ти и аз - едно сме.
Известността е относително нещо, зависи с нея какво се "проповядва". Примери за това са живота на Ошо, живота на Беинса Дуно, живота на Гуатама Буда, живота на Кришна, живота на Иисус, живота на Мохамед, живота на Гюрджиев, на Далай Лама, на Бодидхарма...
Всички те са живели различен живот. Главното на което са учили хората е едно и също нещо, но подхода и пътя към това нещо е различен. Всеки си има начин, индивидуалност. Индивидуалноста е игра, театър, сцена на изява, на проява. Иначе е скука, самота, Вечност.. а това са тъжни неща, които само за миг омръзват. Битието е = на съществуване, на проява. Някой Се Е проявел с цялата Си мощ, но за да не бъде Сам привидно Се Е разделил на индивидуалности, които същевремено също се разделени на два вида - съзнаващи, знаещи Себе Си и несъзнаващи, незнаещи Себе Си. Хората са индивидуалностите, които незнаят за Себе Си. Но това е само игра, в която застоя липсва, тъй като застоя е липса на движение, а липсата на движение е смърт, т.е. несъществуване. В проявата съществува кръговрат. Еволюция, която е с посока "нагоре" и инволюция, която е с посока "надолу". Индивидуалностите непрекъснато се движат в този кръг. Еволюцията тръгва от несъзнаващите Себе Си и преминава към/в съзнаващите Себе Си, докато инволюцията е в обратна посока - от съзнаващи Себе Си, към несъзнаващи Себе Си. В този миг, момент на съществуване, аз, ти, той и тя сме в Еволюция.
Ако човек знае това, комплекса за малоценност би изчезнал в него.
Известността на учителите, която визираш, в повечето случаи, разбира се ако учителите са учители, е само игра. Например ако вземем живота на Ошо, ще си кажем: "Леле този не си е "поплювал" - Роус Ройс-и, долари, дрехи, часовници с диаманти, жени, секс...". При това положение съдейки от смърта му и начина по който си е "заминал" и от дългогодишното заболяване на белите дробове, също както и при Беинса Дуно (Петър Дънов), дали се е върнъл, за да се "довърши"? Желание за наслада, желание за учиталстване... желанието по принцип!?
Всеки учител преминава през това, но първо би трябвало да се гледа себе си и постигането на Себе Си. От тук насетне коментарите за тях от мен приключват. Всъщност за теб, за мен, за него живота на този или онзи няма никакво значение. Как е живял, какво е правил и т.н. Това с нищо не ни ползва, почти. Казано е (не е важно кой го е казал, името, единицата не е важна): "Наблюдавай другите, но се учи върху себе си."; "Занимаваш ли се с работите на всички, ти нищо няма да свършиш за себе си."
Няма никакво значение кой, кое име, коя индивидуалност какво е казала. Имат значение само плодовете, методите, ученията, защото мислите са поток от информация, до която всеки може да се добере. Какво значение има това, че някоя единица е написала нещо в някакъв форум? Та това са дрън, дрън..
Същината е в написаното, а не в единицата. Ако към някой се "спуска" нещо, което може да послужи на някого за намиране на Себе Си, то кое е важното - този към когото се "спуска" нещото, или самото това, което е "спуснато"?!
Същината е в "спуснатото", а не е в перченето, в изявата на аз-а, на индивидуалността.
Там, в нещото написано от "Просветения" се говори имено за това. Докато човек търси да помогне повече на другите, а по-малко на себе си, до никъде няма да я докара. Любовта е достатъчна за да се получи която и да трънсформация. Нито едно учения, никакви думички не са равни на силата на самата Любов. Най-висшите учители на говорят, не пишат религии или учения. Те само Любят, но го правят с такава сила, че дори и на километри от себе си в диаметър, всичко се извисява. Това е, че тези рядко излизат на "бял свят".
И при учителите има нива и учител с учител не е равен. Съществуват места в света, та дори и в България където човек не може да пристъпи, защото енергията излъчвана от там не допуска навлизане. Трябва с месеци, понякога с години да стоиш наблизо за да се хармонизираш по начин, който да ти позволи да пристъпиш напред и навътре, да бъдеш допуснат. Много хора са намерили смърта си по такива места, много ученици не са успяли, но това е част от еволюцията, това е част от движението напред и такива при следващата ги инкарнация са били на по-високо ниво, именно защото са жертвали предишното си тяло (себе си), за да направят Духовен скок. Тези са смелите.
Иначе всеки е колкото ученик, толкова и учител на всекиго.
Поздрави, приятелю!
|
Re: Mисленето,храненето, гордостта,възхвалата и пр [re: a6ooo]
