|
Тема |
Re: Смисъла на живота? [re: Бpaxмaн] |
|
Автор |
nonetheless (ентусиаст) |
|
Публикувано | 11.10.07 19:28 |
|
|
"Случи се така, че в един град помолих някакъв брахман да ме приюти, исках да прекарам в дома му дъждовното време от годината; и брахманът ме прие. Живеех там, зает със служене на бога и с други дела. И веднъж, събуждайки се рано сутринта, чух разговора между брахмана и неговата жена. Брахманът каза: "Брахманке! Тази сутрин настъпва лятното слънцестоене, което ни носи толкова блага. Затова аз ще отида в селото да приема подаръците. А ти в чест на слънцето трябва да нагостиш с нещо някакъв брахман." Като го охули със свадливи думи, тя отговори: "Бедни брахмане, откъде ще намериш угощение? Мигар не те е срам да говориш така ? Та помисли:
Откакто за ръка те хванах,
аз капка радост не познах,
без вкусно ядене останах,
безценен накит не видях!"
Щом чу това, два пъти роденият, треперейки от страх, едва произнесе: "Брахманке! Не бива така да се говори. Нали е казано:
Е, за какво пък да не може
при нужда залък да дадеш.
Кой тъй се е замогнал, боже,
че да остане без ламтеж?
|
| |
|
|
|