Второ за Мокша - тоест за освобождение от прераждане. Действително класическото определение е точно това което посочвате. Без спиране на прераждането няма смисъл да се говори изобщо за Мокша. Но това е класическото схващане. Аз го разбирам, зная го но не съм съгласен с него. Мисля, че тази теория вече си е изпяла песента и повече не трябва да се взема на сериозно. Под Мокша на кратко разбирам по скоро изграждането на една мъдрост, на едно знание с помощта на което йогинът контактува по друг различен начин със света. Неговите възприятия вече не остават толкова дълбоки следи, и той умее да се разграничава от своите многобройни желания. Такъв йогин който е постигнал Самадхи умее да контролира по добре себе си и своите желания. Това не е чисто мое схващане. Ако погледнете втора глава на Бхагават Гита от 54 ти стих нататък до края на главата – това е известната така наречена част Стита Праджна. Арджуна там пита Кришна какво е характерно за човек който е постигнал Мокша. Кришна отговаря като дава точно описание и не споменава дори един път за „освобождение от прераждане”. По принцип всеки сериозен ведантист когато обяснява що е това Мокша, ще сложи на последно место думите „освобождение от прераждане” като фактор за постигане на Мокша. Далеч по важно и по акцентирано е да се освободи човек от желанията си. Онези учители които акцентират върху освобождение от прераждане по принцип са малко или много съмнителни.
Бpaxмaн

Приятелю не съм чел Бхагават Гита,но сигурно след глава втора 54 стих има и следващи глави.И сигурно в тях Кришна акцентира върху недостигналите самадхи а именно прераждането.
Онези учители които акцентират върху освобождение от прераждане по принцип са малко или много съмнителни


Дали мокша не е резултатът от достигналите самадхи?
Дали прераждането не е резултатът от недостигналите самадхи?

Има ли смисъл да се дава отговора на двата въпроса.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите