Насищане с познание за Бога

От една страна, ние ясно съзнаваме, че няма ни каква полза за човека, ако придобие целия свят, а повреди на душата си (срв. Мат. 8:36). От друга - е повелята на Господа: „Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа” (Мат. 28:19). „Даром получихте, даром давайте” (Мат. 10:8).
Заедно с това ни идва и мисълта: най-насъщната нужда на човеците в този свят е да познават истинния Бог (вж. Йоан 17:3). Но как да Го открият?
Необходимо е познанието за Бога да пребъдва на земята, за да не блуждаят хората като овци без пастир. Това познание е толкова важно, че за него преп. Исаак Сирин казва страшни думи, трудни за възприемане без да причинят недоумение и болка у мнозина: „Вършещите знамения и чудеса, явяващите сила в света, не ги и сравнявай с онези, които са се посветили на безмълвие с богопознание. Възлюби повече свещеното бездействие на безмълвието даже и от насищането на гладните в света, даже и от обръщането на народите към поклонение пред Бога.”
Да възлюбиш външното бездействие на безмълвието повече, отколкото насищането на гладните?
Има два вида гладни: телесно и духовно. „Ето, настъпват дни, казва Господ Бог, когато ще пратя на земята глад - не глад за хляб, не жажда за вода, а жажда за слушане на думите Господни. И ще ходят от море до море, ще се скитат от север до изток, търсейки словото Господне, и няма да го намерят. В оня ден ще премират от жажда хубавите девици и момци, които се кълнат в греха самарийски и казват: жив е твоят бог, Дане, и жив е пътят за Вирсавия! - те ще паднат и вече няма да станат” (Амос 8:11-14).
Навсякъде днес се наблюдава смущение на духа, непрестанно нараства отчаянието. Книги се издават в огромни количества, както никога досега, но за съжаление, повечето от тях носят синкретичен характер, с опити да се слепят в едно цяло разнородни елементи, които често пъти си противоречат в самата си същност и са практически несъвместими. Оттук и умножаващото се объркване.
А св. Исаак Сирин считал покаянието и разумното безмълвие за най-верния път към познание за Бога и живот в Него. Именно това, което толкова рядко се среща на земята, той считал за най-важното дело. Загубата на истинското богопознание, което ни е дадено от Христа и от Светия Дух, би било невъзстановима загуба за целия свят.


Архим. Софроний (Сахаров)